Определение № 275 от 03.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 234/2012 г.

Производството е по реда на чл.2 74 ал.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на С. Д. Д. срещу Определение № 637 от 03.11.2011 год. по гр.д.№ 685/2011 год. на Добричкия окръжен съд. С него съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаването на Д. от внасяне на държавна такса по въззивната му жалба срещу Решение № 63 от 10.05.2011 год. по гр.д.№ 10129/2009 год. на Балчишкия районен съд. В частната жалба на Д. се съдържа искане за отмяна на определението на Д. и се излагат доводи по съществото на спора – размера на лихвата върху задължението към [фирма]. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без уважение искането на Д. за освобождаване от държавна такса, възлизаща на 25 лв., съставът на Д. се е позовал на това, че той е получил обезщетение за безработица в общ размер 5181.88 лв., съпругата му получава трудово възнаграждение в размер на 215.04 лв. месечно; семейството притежава лек автомобил и апартамент с площ 74 кв.м. Констатирал е влошеното здравословно състояние на С. Д. - наличието на инсулинозависим диабет, но е счел, че въззивникът разполага с достатъчно средства да заплати държавна такса в размер на 25 лв. - чл.83 ал.2 ГПК. Становището на Добричкия окръжен съд е правилно. За производството по спора, на Д. е била предоставена правна помощ по реда на ЗПрП, но невъзможност по смисъла на чл.83 ал.2 ГПК за заплащане на държавна такса в размер на 25 лв. не е налице. Доводите свързани с дължимостта на лихви по кредита към [фирма] нямат отношение към спора с която е сезиран ВКС в настоящето производство. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.