Определение № 156 от 20.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 1261/2017 г.

Делото е предоставено за доклад на 19.12.2017 г. Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор между Разградския районен съд и Исперихския районен съд, който повдига и препирнята за подсъдност. Повод за възникналата препирня е кой от съдилищата да разгледа подаденото на 23.11.2017 г. от директора на ОД на МВР–Разград искане по чл. 251в, ал. 1, т. 2 от ЗЕС. В предоставеното писмено становище прокурор Петър Долапчиев от Върховната касационна прокуратура счита, че компетентен да разгледа делото е Исперихския районен съд. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като съобрази материалите по делото, намери следното: С писмено искане от 23.11.2017 г. директорът на ОД на МВР–Разград е поискал от председателя на Разградския районен съд да разреши достъп до конкретно посочени данни, съхранявани от [фирма], в качеството му на предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и услуги. В заглавната част на искането са посочени следните органи: Министерство на вътрешните работи, Областна дирекция на МВР-Разград, РУ Исперих, но искането е подписано от И. Й. - директор на областната дирекция. Въз основа на резолюция върху писменото искане преписката е препратена към Районен съд – Исперих, защото се касаело до разследване на РУ-Исперих. В мотивирано определение Д. К. – председател на Районен съд–Исперих, повдигнала препирня за подсъдност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС, според която достъпът до исканите данни се осъществява след разрешение от председателя на районния съд или от оправомощен от него съдия по седалището на органа, който е поискал достъп. Възражението на председателя на Исперихския районен съд е правилно и законосъобразно. Правните съображения се позовават на вярно тълкуване на текста на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС, където ясно е посочена подсъдността на тези искания, съобразно седалището на органа, който ги прави. И тъй като искането по чл. 251в, ал. 1, т. 2 от ЗЕС е направено от директора на Областна дирекция на МВР – Разград, то е следвало да бъде разгледано от председателя на Разградския районен съд, към когото правилно е било адресирано. Законът не допуска искане да се прави от директорите на полицейските управления – вж чл. 251в, ал. 1 от ЗЕС. Затова и председателят на Разградския районен съд неправилно е препратил конкретното искане към друг съдебен орган. Делото следва да се разгледа от председателя на Разградския районен съд или от оправомощен от него съдия. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 44 от НПК