Решение № 271 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1856/2010 г.

Решение № 271 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1856/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 102/26.01.2011 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1856/2010 г. по жалба на СОУ "Т. К." - [населено място], е допуснато до касационно обжалване решение на Ловешки окръжен съд № 150 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 202/2010 г., с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на П. Г. К., извършено със заповед № 16/16.09.2009 г. на директора на СОУ "Т. К." - [населено място], същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "учител по математика" и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 3 861 лв. Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори на материалноправният въпрос подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя кой работник да бъде уволнен при извършване на подбор по чл. 329 от КТ. Този въпрос вече е получил своя отговор в практиката на ВКС (решения на ВКС, IV г. о. № 287 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 90/2009 г., № 472 от 31.05.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г., № 732 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 1146/2009 г., които са постановени за по реда на чл. 291 от ГПК и с които практиката е уеднаквена). При извършването на подбор работодателят се ръководи единствено от това каква квалификация имат подбираните работници и кой от тях работи по-добре. Квалификацията е обективен факт, но преценката за качеството на работата (в смисъл качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения) е субективна и съдът не може да я контролира, освен ако не се установи злоупотреба с право от страна на работодателя. Съдебният контрол е допустим по въпросите дали е направена преценка за нивото на изпълнение на работата от подбираните служители, взета ли е предвид от работодателя и извършен ли е подборът именно въз основа на критериите, имащи отношение към качеството на работа. Самата оценка на работодателя кой от оценяваните служители или работници изпълнява трудовите си задължения по-добре, не подлежи на контрол от съда. Достатъчно е работодателят, без да злоупотребява, да е преценил, че оставащите на работа работници или служители работят по-добре от тези, които е решено да бъдат уволнени. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. Въззивният съд е контролирал преценката на работодателя кой от учителите, участващи в подбора, работи по-добре. Прието е, че участниците в подбора е трябвало да бъдат класирани по различните критерии с различен брой точки, за да провери съда как са формирани общия брой точки при крайното класиране по показатели. Изложени са и мотиви, че работодателят не е отчел като критерий трудовия стаж на учителите, което е счетено като основание за незаконосъобразност на подбора. Решението е мотивирано и с това, че съдът не може да провери как работодателят е оценил нивото на изпълнение на възложената работа от страна на ищцата. Изводите не съответстват на материалния закон, съобразно изтълкуваното по реда на чл. 291 от ГПК негово съдържание. Съдът не може да контролира оценката на работодателя за нивото на изпълнение на възложената работа от страна на уволнения работник, поради което работодателят не е длъжен да мотивира тази своя оценка. Няма и изискване за създаване на точкова система или за предварително утвърждаване на скала, по която ще се оценяват отделните показатели. Нещо повече - подборът може да бъде извършен и неформално, тъй като законът не изисква за него да бъде съставен документ. КТ предвижда с императивна норма единствено критериите за подбора, като в това отношение работодателят не може да въвежда различни критерии. Такъв критерий не може да бъде трудовият стаж, както е предписал въззивният съд. Следователно неговите правни изводи са направени в нарушение на закона - чл. 281, т. 3 от ГПК. Въз основа на констатираното касационно основание, обжалваното решение следва да бъде отменено. Липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Установено е, че ищцата е работила в СОУ "Т. К. " [населено място] въз основа на правоотношение, възникнало от трудов договор от 31.08.1989 г, на длъжност "учител - математика". Периодът 2007 - 2010 г. в училището се характеризира с постоянно намаляване (в сравнение с предходната учебна година) на броя на паралелките и на учениците. Учебната 2007/2008 г. в училището са обучавани 432 деца (22 паралелки), 2008/2009 г. - 427 деца (20 паралелки), а 2009/2010 г. - 397 деца (осемнадесет паралелки). Учебните часове по математика в училището за всички класове (пети - дванадесети клас) са 1 198 часа и при норматив 648 часа за извършване на работата са необходими двама учители (1,849 щатна бройка). Тези факти не са оспорени от ищцата, а въз основа на тях следва да се направи несъмнен извод, че за учебната 2009/2010 г. има намаляване на обема на работа в училището и че намалението касае именно трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност - учител по математика. С писмо от 07.09.2009 г. директорът на училището уведомил председателя на синдикалната организация на С., че поради намаляването на броя на паралелките ще се наложи прекратяване на трудовото правоотношение с някои преподаватели по ИИ, Б. и математика, тъй като е намалял и броят на часовете по тези предмети. Посочени са критериите, по които ще бъде извършен подбор и е поискано съгласие за прекратяване на трудовите правоотношения с тези лица, включително ищцата. На 09.09.2009 г. синдикалното ръководство е дало съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с посочените учители, а на 10.09.2009 г. работодателят е извършил подбор между трима учители по математика в училището - ищцата К., М. Р. и Д. В. Отчел е квалификацията им, резултатите от работата им като класни ръководители и оценките, които са получили по НП "Диференцирано заплащане" и взел решение да прекрати трудовото правоотношения с ищцата. На 16.09.2009 г. е издал заповед № 16, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ е прекратил трудовия договор с ищцата и е разпоредил изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие. Заповедта е издадена в съответствие с изискванията на закона. Без значение е обстоятелството, че на ищцата не е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Когато работодателят прекрати правоотношението без да предизвести работника, той дължи обезщетение, без това да опорочава уволнителното волеизявление - то е действително и поражда действие, ако е налице предвиденото в закона уволнително основание. В случая намаляването на обема на работата е установено по несъмнен начин, тъй като е намалял както броят на учениците, на които ищцата преподава математика, така и броят на паралелките, в които те се обучават. Доводите на ищцата, че в училището две паралелки са слети в една в нарушение на утвърдените нормативи, са без значение за законността на уволнението. Евентуални нарушения при образуването на паралелките може да ангажира отговорността на директора пред МОН, но няма отношение към това намалял ли е обемът на работата в училището. Освен това ищцата не е оспорила представените по делото документи, според които и при две паралелки в пети клас, работата е недостатъчна за трима учители и може да се изпълнява от двама. Така че намаляването на обема на работата е доказано, което сочи наличие на хипотезата по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Няма отношение към твърдяното уволнително основание и фактът дали заповедта е издадена преди или след одобряване от Р. на списък - образец 1 за учебната 2009/2010 г. (Наредба № 3 от 2008 г. на МОН). При преценката дали е намалял обемът на работа, съответно налага ли се уволняване на работници и служители, директорът на училището не се явява обвързан от одобряването на този списък. Освен това съгласно установената практика, дори да съкрати щата без одобрение на списъка, директорът не извършва нарушение на КТ и уволнението при тези обстоятелства не може да бъде счетено за незаконно (решение по чл. 290 от ГПК на ВКС, IV г. о. № 416/12.07.2010 г. по гр. д. № 531/2009 г.). Неоснователен е и доводът, че уволнението е извършено без съгласие на синдикалното ръководство на организацията в училището, към която П. К. членува. Такова съгласие е дадено, което се установява както от писмените доказателства, така и от свидетелските показания, депозирани по делото от председателя на синдикалната организация. Неоснователни са и доводите, че подборът е извършен неправилно, тъй като не е отчетено обстоятелството, че ищцата има по-висока квалификационна степен в сравнение с друг от оценяваните учители по математика - Д. В. Напротив, в оформения за извършения подбор протокол, директорът на училището изрично е посочил, че е взел предвид квалификацията на подбираните учители, включително това, че П. К. има по-добра квалификация от Д. В. Въпреки това той е приел, че Д. В. работи по-добре и за това е взел решение да уволни ищцата. Както съдът вече изложи съображения при отговора на въпроса, поради който обжалването е допуснато, преценката на работодателя кой работи по-добре, не може да бъде контролирана от съда. Тя е субективна и ако не е направена при злоупотреба с право, съдът е длъжен да я зачете. В конкретния случай за злоупотреба от страна на работодателя няма нито твърдения, нито доказателства, поради което съдът не може да проверява дали наистина Д. В. работи по-добре от П. К. За законността на уволнението е достатъчно това, че при спазване на законните изисквания работодателят е преценил така. Що се касае до това дали подбора е трябвало да бъде извършен между трима или между повече учители, съдът отбелязва, че такъв довод в исковата молба като основание за незаконност на уволнението няма. Ищцата не е твърдяла, че подборът е незаконен, тъй като не е извършен между всички учители по математика, а единствено това, че измежду оценяваните трима учители неправилно е уволнена тя, вместо Д. В. С искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се отрича съществуването на потестативното право на работодателя да прекрати едностранно съществуващо трудово правоотношение. По него ищецът е длъжен да изложи още в исковата си молба всички свои възражения срещу съществуването на това право. Непредявените от ищеца обстоятелства, които опорочават уволнителното волеизявление, се преклудират. Решението по иск за отмяна на уволнението не може да се основе на факти, които опорочават или погасяват спорното потестативно право, ако не са изрично посочени от ищеца като такива. Следователно оспореното в настоящето производство уволнение е законно, а исковете за отмяната му, за възстановяване на работника на заеманата преди това длъжност и за заплащане за обезщетение за оставане без работа, са неоснователни и следва да се отхвърлят. При този изход на спора касаторът има право на разноските направени пред всички инстанции в производството, но тъй като не е отправено искане за присъждането им, по отговорността за разноски произнасяне не следва да има. По изложените съображения съдът