Решение № 447 от 16.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10112/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Токуда Банк“ АД, представлявано от Изпълнителните директори Д. В. и С. Й., чрез юриск. Р. Жожева, срещу Решение № 1050/20.06.2025 г. постановено по адм. дело № 641/2024 г. на Административен съд – Враца /АС-Враца/. С оспореното решение съдът е отменил изричен отказ, обективиран в писмо с Изх. №20-00-1379/07.10.2024 г. на администратора и обработващ личните данни „Токуда Банк“ АД, Централно управление София, да изтрие личните данни от системите на дружеството и да преустанови подаването на информация в Централния кредитен регистър/ЦКР/ на БНБ и е изпратил преписката на администратора на лични данни за ново произнасяне в 7-мо дневен срок със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона съобразно мотивите на решението. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания съгласно чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и писмено становище. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. В съдебно заседание кесаторът се представлява от юриск. Жожева, която поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът - Е. С. Т., чрез адв. Иванова, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски по представен списък на същите. В съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от адв. Иванова, която оспорва касационната жалба и поддържа депозирания писмен отговор. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Съдът е приел за установено от фактическа страна, че със заявление Вх. № 10-00-3244/18.09.2024 г. до „Токуда банк" АД Е. Т., на основание чл. 17 от Регламент /ЕС/ 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, е заявил, че прави възражения по чл. 17, ал.1, б. „а“ до б. „е“ от този Регламент включително, вр. чл. 37б от ЗЗЛД, оттегля всякакво съгласие и възразява срещу обработването на личните му данни. Иска банката да отпише счетоводно задълженията му по договори за банков кредит от 2007 г., като му издаде документ, с който признае, че вземанията са погасени по давност и вече банката не ги претендира. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията на банката по изпълнителни листа от 27.07.2011 г. и от 01.08.2011 г. и заявява, че няма да ги плати доброволно поради настъпилата погасителна давност. Т. е поискал личните му данни да бъдат изтрити, както от информационните системи на „Токуда банк" АД, така и от ЦКР към БНБ и да му бъде предоставен протокол за унищожаване на изпълнителен лист от 27.07.2011 г. и изпълнителен лист от 01.08.2011 г., въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20117220401418 на ЧСИ Г. Борисов. С оспорения пред АС-Враца писмен отговор, обективиран в Писмо с Изх.№ 20 00-1379 от 07.10.2024 г. „Токуда банк" АД посочва, че с Т. има сключени два договора за банков кредит от 2007 г. По тези два договора предвид преустановяване на редовното им обслужване от Т. банката е предприела съдебни действия за събиране на вземанията си. Образувано е изпълнително производство под №20117220401418 по описа на ЧСИ Г. Борисов, рег. №722 КЧСИ, ОС Враца. След реализиране на обезпечението на публичната продан, не са предприемани изпълнителни действия след получаване на Постановление за прекратяване на изп. дело на 13.12.2022 г.. Последното не е обжалвано в законоустановения двуседмичен срок. По отношение на изтеклата погасителна давност от Банката посочват, че самото задължение не се погасява с изтичането на давността и макар да е налице невъзможност за удовлетворяване на претенциите по принудителен ред, то за длъжника остава възможността доброволно да изпълни дълга си, защото вземането остава да съществува като естествено задължение. Относно искането за заличаване на данни в ЦКР в писмото е уточнено, че считано от 31.12.2020 г., в изпълнение на изискването в чл. 10 от Наредба № 22 на БНБ, банката е подала коригираща информация по двата договора за кредит, след което е преустановено подаването на информация относно кредитната експозиция. Посочено е, че съгласно чл. 22 от същата Наредба банката не е задължена да подава искания за заличаване на данни в ЦКР. В методиката на системата на ЦКР е заложено, че независимо дали кредитите са погасени или не, ако в рамките на 60-месечен период, клиентът е имал кредити с период на просрочие, различен от 0 до 30 дни, те се отразяват в раздел „Просрочия по активни и погасени кредити“ в справката от ЦКР, като исторически данни. Периодите се заличават във времето автоматично един по един до изтичане на този 5 годишен срок, който ще изтече на 31.12.2025 г. Посочено е още, че „Токуда Банк“ АД в качеството си на администратор на лични данни, обработва предоставените такива в изпълнение на законовите си задължения и в съответствие с Регламент /ЕС/ 2016/679 и ЗЗЛД. На основание чл. 67 от Закон за мерките срещу изпирането на пари, банката следва да съхранява документи, данни и информация за жалбоподателя за срок от 5 г., като срокът започва да тече от датата на прекратяване на деловите отношения между страните, след изтичането на който личните данни ще бъдат заличени. На последно място- от администратора е посочено, че по искането за предоставяне на Протокол за унищожаване на посочените в заявлението изпълнителни листа от 27.07.2011 г. и от 01.08.2011 г., банката не може да ги предостави, тъй като същите се намират в кориците на изпълнителното дело. Такова искане Т. може да подаде до частния съдебен изпълнител. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че постановеният от „Токуда Банк“ АД изричен отказ да спре да обработва личните данни на жалбоподателя и да преустанови подаването на информация до Централния кредитен регистър, макар и в установената форма, от компетентен орган, без наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, се явява в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е приел за установено, че с подаденото заявление по чл. 17 от Регламент /ЕС/ 2016/679 до ответника в качеството му на администратор на лични данни, с искане да бъдат изтрити личните му данни, жалбоподателят е направил възражение за погасени по давност вземания и изрично е заявил, че няма да плати доброволно задълженията си, именно защото са погасени по давност. Същевременно тези вземания вече не са скрепени с държавна принуда, тъй като с постановление от 09.12.2022 г. на ЧСИ, което не е обжалвано и е влязло в сила, изпълнителното производство по изпълнителното дело е прекратено, поради перемпция. При това положение единствената възможност за ред, различен от съдебния за събиране на вземането, е доброволното плащане, по аргумент от разпоредбите на чл. 118 от ЗЗД. Според първоинстанционния съд изричното изявление на Т., че няма да плати доброволно погасеното по давност задължение, води до отпадане на възможността вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на банката по чл. 6, § 1, буква „е“ от ОРЗД да продължи да обработва личните му данни. С оглед изложеното, съдът е приел, че тези волеизявления са довели и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните на заявителя – а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл. 17, §1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора „Токуда Банк“ АД, за което изменение на кредитите същият на основание чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ, следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за Т. в ЦКР. В заключение съдът е посочил, че при липса на правна възможност за принудително събиране и наличие на изрично волеизявление, че задължението няма да бъде платено доброволно липсват основания за продължаващо съхранение на данни за задълженото лице. Относно искането за заличаването на личните данни на жалбоподателя от ЦКР, съдът е приел, че не е от компетентността на банката, а на самия ЦКР. В изпълнение на задълженията по чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г., обаче последната следва да подаде информация до ЦКР за настъпилите изменения във връзка с окончателното погасяване на кредитите на оспорващия. От представената като доказателство по делото Справка за кредитната задлъжнялост на Т., се установява, че на 31.12.2020 г. Банката е подала коригираща информация по двата договора за банков кредит, след което е преустановено подаването на информация към ЦКР, относно кредитната експозиция на жалбоподателя, като видно от оспорения отказ, а и от застъпеното в отговора по жалбата становище, приема, че с това действие е изпълнила задължението по чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. Към 31.12.2020 г. в ход е било изпълнително производство, а Т. не е направил възражение за настъпила погасителна давност и не е заявил, че няма да плати доброволно. След направеното с писмо вх. № 10-00-3244/18.09.2024 г., заявление по чл. 17 от ОРЗД, в което Т. изрично заявява, че няма да плати доброволно погасено по давност вземане и предвид преклудираната възможност за принудителното му събиране, с оглед прекратеното изпълнително производство, то са налице нови обстоятелства и именно в изпълнение на чл. 10 от цитираната по-горе Наредба, Токуда Банк АД, в качеството си на институция по чл.4, ал. 1 от същата Наредба, следва да подаде информация до ЦКР за настъпилите изменения, след което да изтрие личните данни на жалбоподателя от информационните си системи и да преустанови подаването на информация към ЦКР. При така установеното от фактическа и правна страна АС-Враца е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на компетентния административен орган за произнасяне по заявеното от Т. искане администратора и обработващия лични данни „Токуда Банк“ АД, Централно управление София, да изтрие на основание чл. 17, § 1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 личните му данни, да подаде информация за изменението на кредита в Централния кредитен регистър, след което да спре да подава личните му данни в ЦКР към БНБ, при съобразяване с мотивите в съдебното решение по тълкуването и прилагането на закона. Решението е неправилно. Съдът е обсъдил материалната законосъобразност на акта, но неправилно е приел, че обжалваният отказ е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Основният спор между страните, който се явява преюдициален относно упражняване на правото на субекта на данни по член 17 от Регламент /ЕС/ 2016/679, е дали паричното вземане на "Токуда Банк“АД към жалбоподателя Е. Т. е погасено по давност. Този спор не може да се реши инцидентно в рамките на съдебно административното производство с предмет законосъобразността на отказа на администратора на лични данни да заличи данните на Е. Т., обработвани във връзка със задълженията му по цитираните два договора за банков кредит. Защитата на длъжника с позоваване на изтекла погасителна давност, съответно фактът на погасено по давност задължение може да бъде установен единствено по исков ред от общите съдилища, по реда на Гражданския процесуален кодекс. В обобщение - при липсата на разрешен спор за изтекла погасителна давност в полза на субекта на данни, първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспореният отказ на администратора на лични данни да заличи данните на заявителя е материално незаконосъобразен. Съгласно член 17, §1, букви "а" и "б", субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин или б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, § 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването. В член 17, §3, буква "б" от ОРЗД е предвидено, че параграфи 1 и 2 не се прилагат, доколкото обработването е необходимо за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. В настоящия случай, в съответствие с цитираните правила на Регламент /ЕС/ 2016/679, администраторът на лични данни законосъобразно е отказал да уважи искането на субекта на данни по член 17, §1 от ОРЗД да бъдат изтрити неговите данни. Като е приел обратното АС - Враца е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Е. Т. срещу отказа на администратора на лични данни, обективиран в Писмо с Изх. №20-00-1379/07.10.2024 г. На касатора следва да се присъдят направените в двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 370 лева - 70 лева заплатена държавна такса за касационната инстанция, 100 лева юриск. възнаграждение за първата съдебна инстанция и 200 лв. юриск. възнаграждение за касационната съдебна инстанция, платими от ответника по касация, която сума в лева следва да бъде превалутирана в евро на основание чл.12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България/Oбн., ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г., в сила от 1.01.2026 г./. При превалутиране на сумата от 370 лв. в евро, същата е съответно 189,18 евро, която сума ответникът следва да заплати на касатора. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, изр. 1-во, предл. 2-ро 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение