Определение № 4803 от 08.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3943/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК във връзка с чл. 248 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Л. Т. срещу определение №2094/ 14.08.25г. на САС, с което съдът е оставил без уважение молбата й за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на СБАЛОТСМ „Спортсклиник Еуровита“ЕООД, както и за увеличаване на присъденото й адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА за първа и втора инстанция. Въззивният съд е приел, че с решението си е присъдил на адв. А. И., процесуален представител на ищцата, по 1630лв. адвокатско възнаграждение за всяка инстанция- за първа и за втора, на основание чл. 38 ЗА, което възнаграждение било съобразено с Наредба 1/2004г., поради което е оставил молбата й по чл. 248 ГПК без уважение за присъждане на по- голямо възнаграждение. Относно молбата по чл. 248 ГПК, в частта относно възнаграждението за адвокат на болницата пред въззивната инстанция, въззивният съд е приел, че представените фактури за извършени адвокатски услуги, приложени към Списъка на разноски, се отнасят за въззивното производство, поради което са доказателство за направени разноски. ВКС счита, че частната жалба на ищцата е частично основателна- само и единствено относно разноските за платено възнаграждение за адвокат на болницата пред въззивна инстанция. Две от фактурите за извършени и платени адвокатски услуги, заедно с платежните към тях, са с дата преди подаването на въззивната жалба от ищцата, основанието в тях е първоинстанционното производство, поради което фактурите и платежните от 23.05.24г. и 06.06.24г., всяка за по 1080лв., не са доказателства за направени разноски във въззивното производство. Останалите две фактури и плащания за по 1200лв. (общо 2400лв.) са след подаването на въззивната жалба, поради което са доказателства за направени разноски във въззивното производство. Неоснователно е възражението на ищцата за начисления ДДС. Този въпрос е бил разрешен още от първа инстанция в производство по чл. 248 ГПК, тъй като адвокатът на болницата е бил регистриран по ДДС. Тъй като ответната болница е доказала разноски за платено адвокатско възнаграждение за втора инстанция за 2400лв., то с оглед на отхвърлената част на иска, на болницата следва да се присъдят разноски в размер на 1476,92лв. за въззивна инстанция. В останалата част частната жалба е неоснователна, доколкото в Списъка на разноски ищцата не е посочила размер на претендираното възнаграждение по чл. 38 ЗА, поради което няма право да иска изменение на решението, в тази част на присъдените разноски. Доколкото Списъкът на разноските е процесуална предпоставка за процеса по чл. 248 ГПК, то липсата на посочен размер на направените разноски следва да се определи като липса на Списък на разноски по чл. 80 ГПК. В този смисъл са определение 593/17г. по ч.гр.д. 1758/17г. на І ТО и опр. 4633/24г. по гр.д. 3745/23г. на ІV ГО. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО