Определение № 8353 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6155/2026 г.

Производството е по реда глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. А. Н. от гр. Варна срещу определение № 6924 от 01.06.2026 г. по адм. дело № 1307/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна, с което е оставена без уважение молбата му за назначаването на правна помощ за разглеждането на жалбата му срещу решение № 2153-02-50/06.04.2026 г. на директора на ТП – Варна на НОИ. Според частния жалбоподател незаконосъобразността на определението се състои в следното: С разпореждане № 6217/15.05.2026 г. съдът е оставил без движение жалбата му срещу решение № 2153-02-50/06.04.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, като му е указано в 7 /седем/ дневен срок от получаване на разпореждането да посочи в какво се състои незаконосъобразността на акта, да посочи в какво се състои искането и да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, като при неотстраняване на нередовностите в срока, производството ще бъде прекратено. Към момента на подаването на частната жалба определението не е отменено по реда на чл. 253 от ГПК (Гражданския процесуален кодекс), а нередовностите не са отстранени, въпреки че делото е насрочено за открито съдебно заседание. С оглед избягване на съдебна грешка посочва, че се нуждае от адвокат. Жалбоподателят моли определението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да му бъде предоставена правна помощ до приключване на делото на всички съдебни инстанции. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7–дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. От данните по делото е видно, че Н. А. Н. е подал жалба срещу решение № 2153-02-50/06.04.2026 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-03-131/06.03.2026 г. и уточнение към нея с вх. № 1012-03-131#/06.03.2026 г., срещу разпореждане [номер]/28.01.2026 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, с което по заявления, подадени в ТП на НОИ – Варна от 07.05.2025 г. и заявление, подадено в РКМЕ на 05.01.2024 г., считано от 07.05.2025 г., със срок на инвалидността и чуждата помощ до 01.07.2027 г. за 92% ТНР с ЧП, ДИ – 29.10.2020 г. и навършена възраст [възраст], му са отпуснати социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 от КСО, в размер 429,90 лв, от 01.07.2025 г. – 466,87 лв., превалутиран от 01.01.2026 г. – 238,72 евро и добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО, в размер 230,30 лв., от 01.07.2025 г. – 250,11 лв., превалутиран от 01.01.2026 г. – 127,89 евро. По повод разпореждане № 6217/15.05.2026 г., с което АС – Варна е оставил без движение жалбата на Н. Н. и е указал, че при неотстраняване в срок на нередовностите делото ще бъде прекратено, същият е депозирал молби за предоставяне на правна помощ. Моли да му бъде предоставена правна помощ до приключване на делото на всички съдебни инстанции, тъй като няма достатъчно средства за заплащането, а интересите на правосъдието го изискват, а именно отстраняване на нередовностите. С разпореждане № 6419/20.05.2026 г. АС – Варна е указал на Н. Н., че по искането за предоставяне на правна помощ, заявено с молби с.д. № 10347/2026 г.и с.д. № 10419/2026 г. следва в едноседмичен срок от получаването на съобщението да представи документи и доказателства за обстоятелствата по смисъла на чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от Закона за правната помощ, а именно такива за: 1. Доходите на лицето или на неговото семейство; 2. Имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. Семейното положение; 4. Здравословното състояние; 5. Трудовата заетост; 6. Документи за други обстоятелства, които сам прецени, въз основа на които и по смисъла на чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП) съдът да изрази преценката си. В изпълнение на дадените му от административния съд указания Н. Н. е депозирал молба на 26.05.2026 г., към която е приложил декларация за материално и гражданско състояние и експертно решение на НЕЛК. С определение № 6924 от 01.06.2026 г. Варненският административен съд е оставил без уважение молбата му за назначаване на правна помощ. Решаващият съдебен състав е приел, че от твърденията и възраженията в жалбата става ясно, че Н. Н. оспорва фактите, констатирани от административния орган в административния акт и направените изводи, т.е. в жалбата ясно е очертан предметът на спора, поради което съдът е намерил, че предвид засиленото служебно начало при разглеждането на административните дела, не са налице изискванията на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, тъй като интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ по този вид дела. С определение № 6932 от 01.06.2026 г. АС – Варна е конституирал като жалбоподател Н. Н., а като ответник – директора на ТП – Варна на НОИ и е насрочил производството за открито съдебно заседание. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но е неправилно. От данните по делото е видно, че жалбоподателят не е отстранил нередовностите, визирани в разпореждане № 6217/15.05.2026 г. съгласно дадените му от съда указания, както и че същият се нуждае от предоставянето на правна помощ за отстраняването им. След като е поставен въпросът за нужда от правна помощ, не следва да се извършват никакви съдопроизводствени действия преди да бъде разрешен този въпрос, при наличие на риск за съда да преценява за редовни и адекватни действия на страната, която без правна помощ не може да се справи и да защити интересите си в процеса. Безплатна правна помощ за процесуално представителство съгласно Закона за правната помощ се предоставя в два случая. Първо, когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, и второ, по преценка на съда. По преценка на съда безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от ЗПП се предоставя, когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 от ЗПП). В случая характера на съдебно-административното производство е такова, че по закон не предвижда задължителна адвокатска защита. Налице са обаче предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. От представените пред Административен съд – Варна доказателства се установява, че към датата на подаване на молбата за правна помощ Н. не работи на трудов договор, несемеен е, няма сключен граждански брак и деца, като през м. февруари 2026 г. е получил 291 евро от ДСП, от които 193 евро на основание чл. 9 от ППЗСП и 98 евро – на основание чл. 70 от ЗХУ; не притежава недвижим имот и моторно превозно средство; има ЕР на НЕЛК с установена 92% трайно намалена работоспособност. Следователно Н. е безработен, без трудови доходи, само с месечни доходи от инвалидната пенсия и добавки и е с намалена работоспособност. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 3, изречение второ от АПК, когато нередовностите се открият в течение на производството, съдът прекратява делото. Изложеното налага извод, че след като указанията, дадени от първоинстанционния съд, не са изпълнени, то производството по делото може да бъде прекратено в момента, в който бъдат открити от решаващия съдебен състав. Основателни са доводите на Н. в частната жалба, а и от разпореждането за оставяне без движение е видно, че се налага правна помощ за коригиране на подадената жалба. Жалбоподателят преценява собствените си юридически познания, като недостатъчни и основателно заявява, че ако не му бъде предоставена правна помощ, може да се допусне съдебна грешка. Предвид горното и с оглед изричното изявление на Н., за отстраняване на констатираните от съда нередовности жалбоподателят безспорно се нуждае от правна помощ, а от ангажираните от него писмени доказателства се установява, че не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В този смисъл неправилен се явява извода на Административен съд – Варна, че интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ по този вид дела. С оглед на горните обстоятелства следва да се приеме, че лицето не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, и доколкото предоставянето на правна помощ в случая е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на кандидатстващия, трябва да му се предостави такава чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита за процесуално представителство по делото – чл. 21, т. 2 във връзка с чл. 23, ал. 2 от ЗПП. Мотивиран така и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 25, ал. 1, изречение първо от Закона за правната помощ, Върховният административен съд, шесто отделение,