Определение № 263 от 24.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1664/2018 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по молба на Х. Е. М. за отмяна на влязло в сила решение от 31.05.2016г. по гр.д.№5673/2015г., ІІІ г.о. на ВКС на основание чл.303, ал.1,т.5 ГПК. Молителят прави искане да бъде спряно изпълнението на решението. С определение от 26.04.2018г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. С молбата за отмяна е направено и искане за спиране изпълнението на решението, чиято отмяна се иска и съобразно разпоредбата на чл.309, ал.1, вр. чл.282, ал.2, т.2 ГПК с определението от 26.04.2018г. на молителят са дадени указания, че следва да внесе обезпечение в размер на 10 279,37 лева в седмичен срок от съобщаването му за това. Съобщение с указанията е връчено на молителя при условията на чл.47, ал.5 ГПК на 15.06.2018г. При тези данни настоящият състав намира, че молбата за спиране изпълнението на решението, чиято отмяна се иска, е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл.309, ал.1, вр.чл.282, ал.2, т.2 ГПК изпълнението на решението се спира след внасяне на надлежно обезпечение. В настоящия случай не е налице посочената предпоставка, тъй като и в даденият му от съда срок молителят не е внесъл дължимото се обезпечение. Ето защо молбата за спиране следва да се остави без уважение. Предвид изложените съображения, съдът