Решение № 7875 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д. К. от гр. Харманли срещу Решение №699 от 17.02.2026 г. на Административен съд (АС) – Хасково по адм. дело №412/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Д. К. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020 г. (Уведомителното писмо, УП), изх. № 02-260-6500/2902#6 от 04.05.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта, в която е оторизирана сума от 0,00 лв. при поискана сума от 12876, 68 лв. по схема/мярка СЗ–ДККП и в частта, в която е наложена санкция за бъдещи периоди по схема/мярка СЗ–ДККП в размер на 12876, 68 лв. и по схема/мярка СЗ-П в размер на 321,93 лв. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е извършил неправилна преценка на гласните доказателства по делото, като в нарушение на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК, е отказал да кредитира показанията на свидетеля Р. Р. и е игнорирал конкретни факти, установени от него. Съдът не е изложил ясни и убедителни мотиви защо дава вяра на едни доказателства, а отхвърля други. Счита, че неправилно съдът не е допуснал повторна съдебно – техническа експертиза (СТЕ) при положение, че приетата на 16.01.2026 г. е била оспорена от него, като отново е подходил формално и не е извършил съвкупна преценка. Излага, че съдът не е взел предвид, че удостоверените от фискалните бонове продажби се подкрепят и от показанията на разпитаните свидетели. В нормативната уредба има изисквания за минимален добив, а не за качество на продукцията, която безспорно е била добита и продадена. Сочи, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължителните указания на Върховния административен съд (ВАС), дадени с Решение №1279 от 20.02.2025 г. по адм.д. №7376/2024 г., което е самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение. Намира, че съдът неправилно е приложил чл. 170, ал. 1 АПК, като е приел, че „спазването на агротехническите мероприятия представлява благоприятен за жалбоподателя положителен факт, поради което в негова тежест е да го установи при условията на пълно и главно доказване“. Този извод е в пряко противоречие с константната практика на ВАС, която приема, че при отказ за финансово подпомагане, ДФЗ носи тежестта да докаже наличието на фактите, послужили като основание за издаване на акта. Съдът неправилно е приложил чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент (ЕС) №640/2014), тъй като приетото от него, че установената площ е 0,00 ха противоречи на фактическите му констатации и на събраните доказателства. Прилагането на санкцията е в резултат на неправилно тълкуване на понятието „установена площ“. Излага съображения за неправилно приложение на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3/2015 г.), тъй като съдът неправилно е приел, че не е доказано изпълнението на изискването за получен и реализиран на пазара добив, като е отхвърлил представените фактури и фискални бонове с мотива, че са частни документи. Този подход е формален и е в разрез със задължението за съвкупна преценка на доказателствата. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да се постанови ново, с което да се отмени УП в обжалваната му част. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът – заместник изпълнителния директор на ДФЗ оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение поради липсата на правна и фактическа сложност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява следното: На 29.04.2020 г. Г. Д. К. е подала общо Заявление за подпомагане 2020 №19267424 г. с УРН: 628978, УИН 2622052000034. Общото заявление е редактирано с дата на редакция 04.06.2020 г., с което е заявила подпомагане по следните схеми и мерки: СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС, СЗ-ДККП, СЗ-П, СЗ-МЗДП, СПК, ПНДП, Памук, Мярка 11 и Подмярка 13. 2 (НР2), с приложени Таблица на използвани парцели 2020 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 "Биологично земеделие" 2020 със заявени за подпомагане направления: Биологично растениевъдство – Заявление за плащане с дата 05.06.2020 г. Кандидатката е попълнила и декларация съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. във връзка със заявено участие по: схемите за обвързано с производството подпомагане за плодове и зеленчуци – СП основна група, СП сливи и десертно грозде, СЗ-ДККП, СЗ-пипер, СЗ-МЗДП и СЗо, с дата 16.12.2020 г., с приложени 35 броя копия на документи за реализирана продукция. Със Заповед 400014 от 19.06.2020 г. на началника на отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) – Хасково към ДФ "Земеделие" е разпоредено извършването на проверка на място с начална и крайна дата 19.06.2020 г. – 26.06.2020 г. на два посочени с номерата си парцела в гр. Харманли и [населено място] поле, на кандидат с УРН 628978, относно заявление с УИН 26.22.0520/00034, и е приложен Доклад за проверка на площи на кандидата Г. Д. К., подписан от експерта и от кандидата, който е получил контролния лист на дата 10.07.2020 г., с приложени декларация и писмена забележка. Изготвена е и Докладна записка, изх. № 05-2-262/85 от 23.06.2020 г. от началника на отдел РТИ – Хасково до директор Дирекция "ТИ" относно установеното при извършената проверка на кандидата за парцел № 48523528, заявен за обвързано подпомагане с пипер на открито и парцел № 48078967, заявен за обвързано подпомагане с краставици на открито. С Уведомително писмо, изх. № 01-262-6500/164 от 10.07.2020 г. на началника на отдел РТИ – Хасково, Г. Д. К. е уведомена за направените констатации, с копие от доклад за проверка, като й е дадена възможност да направи писмени забележки и възражения. На 05.08.2020 г. Г. Д. К. е депозирала до ДФ "Земеделие" възражение относно доклада за проверка на площи, като сред изброените приложения е посочен и диск със снимков материал на текущото състояние на БЗС 31156-42-4-10. На 21.09.2020 г. до Г. Д. К. е изпратено Уведомително писмо, изх. № 01-262-6500/164 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ "Земеделие", с което я уведомява за извършена на 06.08.2020 г. от отдел "Контролни проверки" контролна проверка на място във връзка с възражението й от 05.08.2020 г., и че се потвърждават резултатите, описани в изготвения доклад от проверка на място, касаещи парцел № 31156-42-4-10. С Уведомително писмо, изх. № 02-260-6500/2902 от 10.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, по подаденото от Г. Д. К. заявление за подпомагане с УИН 26.22.0520/00034 за кампания 2020 е определена оторизирана сума по отделните схеми/мерки, като са посочени намаления: по Подмярка 13. 2/НР2 в размер на 203, 65 лв. по СЕПП в размер на 375, 81 лв. по СПП в размер на 131, 48 лв. по СПК в размер на 101, 4 лв. по Специално плащане за култура – памук (Памук) в размер на 16 035, 39 лв. по ЗДП в размер на 308, 27 лв. по СЗ-ДККП в размер на 12 876, 68 лв. по СЗ-П в размер на 819, 46 лв. по СЗ-МЗДП в размер на 83, 28 лв. по МЗС в размер на 92, 63 лв. и по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 г. на Комисията за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на: СЗ-ДККП – 12 876, 68 лв. СЗ-П – 321, 93 лв. Памук – 16 035, 39 лв. Уведомителното писмо е било обжалвано от Г. Д. К. пред Административен съд – Хасково в частта му, в която са извършени намаления по Специално плащане за култура – памук (Памук) в размер на 16 035, 39 лв. по СЗ-ДККП в размер на 12 876, 68 лв. по СЗ-П в размер на 819, 46 лв. и в частта на наложените санкции за бъдещ период. С Решение № 636 от 07.10.2022 г. по адм. дело № 572/2022 г., Административен съд – Хасково (влязло в сила на 01.11.2022 г.) отменя Уведомително писмо, изх. № 02-260-6500/2902/10.03.2022 г. на заместник изпълнителен директор ДФЗ в частта, с която по Специално плащане на култура-памук, СЗ-ДККП и СЗ-П се извършват намаления и се оторизира сума 0, 00 лева, и в частта, в която са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по Специално плащане на култура-памук, СЗ-ДККП и СЗ-П. Във връзка с влязлото в сила Решение № 636 от 07.10.2022 г. по адм. дело № 572/2022 г. на Административен съд – Хасково, от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е издадено оспореното в настоящото производство Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/2902#6 от 04.05.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020. С Решение №2387 от 10.06.2024 г. по адм.д. №618/2023 г. е отменено УП в частта с която е оторизирана сума от 0,00 лв. при поискана сума от 12 876, 68 лв. по СЗ-ДККП и е върната преписката в тази й част, като е отменено УП и в частта, с която е наложена санкция за бъдещи периоди по СЗ-ДККП в размер на 12 876, 68 лв. и по СЗ-П в размер на 321, 93 лв. Със същото решение е отхвърлена жалбата срещу УП в останалата му част, касаеща оторизирана сума от 0, 00 лв. при поискана сума в размер на 16 035, 39 лв. по Схемата за специално плащане за култура – памук (Памук), оторизирана сума от 0, 00 лв. при поискана сума в размер на 819, 46 лв. по СЗ-П и наложена санкция за бъдещи периоди по Схема (Памук) в размер на 16 035, 39 лв. Решението е обжалвано в отменителната му част от заместник изпълнителния директор на ДФЗ и с Решение №1729 от 20.02.2025 г. по адм.д. №7376/2024 г. на ВАС, Решение №2387 от 10.06.2024 г. по адм.д. №618/2023 г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В проведените производства пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели и са приети заключенията на две съдебно-технически експертизи. За установяване компетентността на органа, издал оспорваното УП, по делото е представена Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че УП в обжалваната му част, е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. След анализ на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 30, ал. 1 и ал. 2, чл. 31а, ал. 3 и § 1, т. 19 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, най-вече доклада за проверка на площи по заявка № 400014 за парцел № 31156-42-4-10, който е официален свидетелстващ документ и чиято материална доказателствена сила не бе оборена в случая, с приложените към него направени на място цветни снимки, както и кредитираното заключение на назначената съдебна-агротехническа експертиза, което му съответства напълно, съдът е установил, че действително не са били спазени основни агротехнически мероприятия, позволяващи получаването на добив от парцела, като растенията не са били в период на вегетация, поради което кандидатът не отговаря на условията за допустимост за подпомагане. Съдът е посочил, че спазването на агротехническите мероприятия представлява благоприятен за жалбоподателя положителен факт, поради което в негова тежест е да го установи при условията на пълно и главно доказване, като такова доказване не е проведено по делото. Първоинстанционният съд не кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като не само не кореспондират на събраните по делото писмени доказателства, но се и опровергават от тях. По отношение на представените фактури и фискални бонови за продажба на краставици, съдът е отбелязал, че те представляват частни документи, ползващи се единствено с формална доказателствена сила, и от тях не се установява по несъмнен начин, че добивите са реализирани от процесния парцел, доколкото не кореспондират с установеното му състояние при проверката на място, потвърдено с експертното заключение. Ето защо съдът е счел, че в случая не се установява жалбоподателят да е спазил изискването за минимален добив от заявената по схема/мярка СЗ-ДККП площ съобразно Приложение № 5 към Наредба № 3/17.02.2015 г., т. е. липсва едно от кумулативно предвидените условия за подпомагане на земеделския стопанин, поради което законосъобразно от административния орган е отказано исканото финансово подпомагане чрез наложено намаление в пълен размер. При тези фактически и правни установявания, според първоинстанционния съд, правилно с УП ответникът е приложил разпоредбата на член 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014. След като в случая процентът на наддеклариране по схема СЗ-ДККП е 100 %, размерът на наложената санкция правилно е изчислен като произведение на декларираната площ и определената ставка (6,16 ха х 2 090, 37 лева = 12 876, 68 лева). По схема СЗ-П съдът е приел, че безспорно е доказано по делото, че декларираната площ (0,28 ха) на парцел № 77181-21-7-6 със заявена култура пипер на открито е по-голяма от установената (0,17 ха). В тази връзка съдът е ценнил констатациите в доклада за проверка на площи по заявка № 400014, чиято материална доказателствена сила не е оборена. При това положение процентът на наддеклариране по тази мярка също е над 50 %, като размерът на наложената санкция и тук е правилно изчислен като произведение на наддекларираната площ и определената ставка (0.11 ха х 2 926,65 лева = 321, 93 лева). По тези съображения първоинстанционният съд е обосновал извод за неоснователност на жалбата срещу УП в обжалваната му част и я отхвърлил. Решението е неправилно. Основателни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът напълно е игнорирал част от доказателствения материал по делото, като не е обсъдил приетата по адм.д. №618/2023 г. на АС – Хасково съдебно – агротехническа експертиза, която в отделни части е в пълно противоречие с приетата експертиза по адм.д. №412/2025 г. на АС – Хасково. Съдът не е изложил ясни и убедителни мотиви защо дава вяра на едни доказателства, а отхвърля други. Не са налице твърдените от касатора нарушения във връзка с разпределението на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 АПК, тъй като издателят на акта следва да установи правните и фактически основания за издаването му, а жалбоподателят – онези факти, от които черпи благоприятни правни последици и това са положителни факти, в случая за спазване на агротехническите мероприятия. Друг е въпросът доколко административният акт съдържа мотиви в тази си част, но този въпрос ще бъде разгледан по –надолу в мотивите на настоящото решение. Останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда за наличието на основания за издаване на оспорвания административен акт в обжалваната му част. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Мотивите на административният акт, по отношение на отказа по схема/мярка СЗ–ДККП, се съдържат в Таблица 4, в която като причина за отказа е записано, че „парцелът е засят с краставици, които не са в период на вегетация и не може да се установи дали ще бъдат спазени агротехнически мероприятия, позволяващи получаването на добив“. В обяснението на Колона 12, на стр. 11 от УП е цитирано определението на §1, т. 19 от Наредба №3 от 2015 г., като от цитата са подчертани думите „съобразени с биологичните изисквания на вида и сорта“. На първо място от изложените фактически основания за издаване на акта, в тази му част, и доклада за извършената проверка на място от 22.06.2020 г. не става ясно кои агротехнически мероприятия, позволяващи получаването на добив, не са извършени. От определението са подчертани определени думи, но пак не е посочено кои биологични изисквания не са спазени. Едва след конкретно посочените фактически основания за издаване на акта, за жалбоподателя може да възникне задължение да установи спазването на тези мероприятия. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Недопустимо е в съдебното производство за първи път да се установява кои агротехнически мероприятия не са спазени. На следващо място, изрично в декларация на земеделския производител от 22.06.2020 г. е вписано, че и е необходим период от 30 дни за да приведе парцела в законоустановените норми, но в рамките на този срок, вкл. и към датата на връчване на резултатите от проверката на място – 10.07.2020 г., не е извършена повторна проверка. В забележка от същата дата, К. изрично е отразила, че проверяващият е отказал да иде на полето. Този факт кореспондира с показанията на свидетеля Р. Р., отразени в протокола от 09.05.2024 г. от проведеното открито съдебно заседание по адм.д. №618/2023 г. По делото е представен Протокол за обследване на поле от 15.07.2020 г., изготвен от двама агрономи (единият от които разпитан и като свидетел по делото) и К., от който се установява, че процесният парцел е засят с краставици сорт „Гергана“, които се развиват нормално и полето е във фаза „пълно натоварване на стъблото“. Съдържанието на този протокол се потвърждава и от разпита на свидетеля Я. М.. Свидетелят не установява факти към 22.06.2020 г., а към 15.07.2020 г. поради което мотивите на първоинстанционния съд да не кредитира тези свидетелски показания са неправилни. От така изложеното се установява, че административният орган е подходил напълно формално, като е издал акта си без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за спора, и да обсъди възраженията на кандидата в нарушение на чл. 35 АПК. Не са обсъдени възраженията на земеделския производител от 04.08.2020 г. във връзка с периода на засяването на краставиците съгласно технологичната карта и извършените отразявания в дневника - на 05.05.2020 г. и съответно времето за вегетация и относимите метеорологични условия. Видно от посочените доказателства, земеделският производител е направил всичко възможно, за да бъде извършена повторна проверка през м. юли 2020 г., каквато обаче административният орган не е направил. Контролът е извършен несвоевременно от административния орган, като последният не е положил никакви усилия да установи действителното положение. В допълнение, по отношение на заявената по схемата култура "краставици на открито" вещото лице по първата приета СТЕ, въз основа доказателствата по делото, е посочило, че от подобно състояние на посева трудно може да се постигне добив на 1 тон/дка, като е необходимо от площите да е получен и реализиран добив от 20750 кг/ха. Според приложената документация – фактури и касови бонове, е отчетена реализирана продукция от 63 990 кг. – по 10 388 кг/ха, който добив отговаря на изискванията за минимален добив за културата "краставици на открито", отглеждани при биологично производство, какъвто е начинът на отглеждане от земеделския производител. Според експертизата, кандидатите по схемата, които имат и са заявили площи със сертифицирано биологично производство и/или площи в преход към биологично земеделие, удостоверяват минимални добиви от заявените площи в размер на 50% от изискваните добиви, а в случая 50% е = на 10375 кг/ха. Вещото лице е посочило също, че добивът е показател, с който се измерват всички агротехнически мероприятия и въздействия при отглеждане на всяка култура. Изложеното опровергава изложените причини за недопустимост, посочени в Таблици № 4 и 5 от Уведомителното писмо и коментираните данни за колона 12 от Таблица № 4. В тази част експертното заключение опровергава констатациите на административния орган за установена площ 0, 00 ха от заявения БЗС/парцел 31156-42-4-10 с площ 6,16 ха, тъй като не се доказва по категоричен начин посочената причина за недопустимост по схемата. Заключението на експертизата относно добива от културата краставици се подкрепя със събраните по делото писмени доказателства, както и в самото Уведомително писмо е вписано (относно колона 7 на Таблица № 5), че съгласно чл. 32, ал. 5 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. кандидатите по схемите с площи със сертифицирано биологично производство и площи в преход към биологично земеделие, удостоверяват минимални добиви от заявените площи за съответната култура в размер на 50% от минималните добиви, определени в Приложение № 5. Тъй като посоченият в Приложение № 5 от Наредбата добив за краставици е 20 750, то при реализиран добив от 63 990 кг (колона 6 на Таблица 5), същият е следвало да бъде съпоставян не с вписания в колона 3 минимален добив от 20 750 кг/ха, а с 50% от него. Математически изчисленията (63 990: 10 375=6, 1677) сочат на достигане на минималния добив за културата за парцела с площ 6,16 ха. Изводите на експертизата в тази им част се подкрепят и от показанията на разпитаните по делото свидетели, съставения протокол от 15.07.2020 г., представените фактури за закупени семена и касови бележки. Следва да се отбележи и че в анекса към представения сертификат за биологично производство, е вписано количество реколта от 63,99 т. краставици за 2020 г. Този сертификат е издаден от лицензиран сертифициращ орган и потвърждава фактите, установени с представените частни документи по делото. Фактът на доказан получен и реализиран на пазара добив от заявените площи на засадената култура (краставици) съобразно нормативните изисквания изключва контрола за спазване на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, защото целта на този контрол е именно доказване възможността за получаване на продукция/добив/ от площите, а установеният факт на нейното получаване практически доказва че "агротехническите мероприятия" по см. на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 19 от ДР на Наредбата, са спазени в достатъчна степен, и осъществяване на контрол за наличие на този параметър е безпредметно и противоречащо на целите на проверките за спазване условията за подпомагане по см. на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 (в този смисъл Решение № 1989 от 20.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4325/2023 г., V о.). При данни по делото, установяващи спазени условия за подпомагане, незаконосъобразен се явява и актът в частта на наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 12876,88 лева, защото предвид установена като допустима за подпомагане площ не е налице хипотезата на чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 г. за налагане на административни санкции при свръхдеклариране. В обобщение, УП в тази част е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон и следва да бъде отменено. Последното води и до отмяна на наложената санкция за бъдещ период по схемата. Уведомителното писмо следва да бъде отменено и в частта му, с която е наложена санкция за бъдещ период в размер на 321,93 лв. по схема СЗ-П, по следните съображения: Инструкцията, на която се позовава административният орган, няма нормативен характер и не е задължителна за съда. Посочената в Колона 4 на Таблица 6 допустима площ от 0,17 ха при декларирана площ от 0,28 ха, съответства на измерената площ за парцел 77181-21-7-6 с култура пипер на открито. В Доклада за извършената проверка на площи изрично е посочено, че измерването е извършено с GPS, като е налице толеранс от 0,03 ха. Не са изложени мотиви защо административният орган приема, че следва да се вземе предвид само измерената площ, без толеранс. Още повече, че в заключението на първата приета по делото СТЕ изрично е отбелязано, че при това замерване системата не отчита необходимите празни места в посева, като вътрешни пътища, нужни за маневри на техниката, граничните междуредови разстояния, поливни канали и др. В поясненията си от открито съдебно заседание от 09.05.2024 г. по адм.д. №618/2023 г., вещото лице изрично сочи, че при такава малка площ е възможно да се получи отклонение в измерването, като даже зависи в коя ръка се държи GPS, на човекът, който измерва и един метър отклонение, ще даде приблизително 10 % разлика. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отмени УП в обжалваната му част, като преписката бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане по схемата СЗ-ДКПП. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна. В производството по адм.д. №618/2013 г. са направени разноски за платена държавна такса в размер на 10 лева и платен депозит за призоваване на свидетели в размер на 60 лева. В представения по делото договор за правна защита и съдействие от 19.05.2023 г. (л. 11 от делото) е отразено само договореното адвокатско възнаграждение. До приключване на делото пред тази инстанция не са представени доказателства за заплащане в брой или по банков път на договореното възнаграждение, поради което искането за присъждането му е неоснователно. В това производство дължимите разноски в общ размер от 70 лева, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част от жалбата - 30,99 лева. В двете касационни производства и в производството по адм.д. №412/2025 разноските на касатора са 2700 лева платено адвокатско възнаграждение по адм.д. №7376/2024 г. на ВАС, 40 лева платен депозит за свидетели по адм.д. №412/2025 г. на АС – Хасково, 700 лева платен депозит за възнаграждение на вещо лице, 442,27 евро допълнително платен депозит за възнаграждение на вещо лице, 2000 лева платено адвокатско възнаграждение за производството по адм.д. №41282025 г. на АС – Хасково и 106,66 евро платна държавна такса за настоящото производство. Възражението за прекомерност на платеното от страната адвокатско възнаграждение, направено от ответната страна е неоснователно, тъй като е бланкетно, без да са изложени конкретни доводи за липса на правна и фактическа сложност на делото. Дължимите разноски са в общ размер на 3346,80 евро, превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение