Решение № 12562 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15198/2014 г.

Решение № 12562 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15198/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция за управление водите в Черноморски район (БДУВЧР) срещу решение № 2385 от 22.10.2014 г. по административно дело № 2053/2014 г. на Административен съд Варна, с което е отменена негова Заповед № 21/31.05.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Таня Иванова Стефанова в представено от процесуалния й представител писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение, което счита за правилно. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като въз основа на събраните доказателства е изведен законосъобразен извод. Не е спорно по делото, че в администрацията, ръководена от ответника е извършена реорганизация с утвърждаване на ново длъжностно разписание в сила от 1.05.2014 г., като щатната численост на БДУВЧР е запазена като цяло на 50 щатни бройки. По длъжностното разписание в сила от 1.01.2013 г. Дирекция "Специализирана администрация" е била структурирана в две дирекции - "Контрол" с предвидени 14 щатни бройки и "Планове и разрешителни" с 24 щатни бройки. Последната е организира в два отдела: "Планове" със 17 щатни бройки, една от които е заемала Стефанова и "Разрешителни" с 6 щатни бройки. По новоутвърденото длъжностно разписание в сила от 1.05.2014 г. Дирекция "Специализирана администрация" е запазила числеността си, запазен е и броя на дирекциите - 2, като щатната численост на дирекция "Контрол" е увеличена на 15 щатни бройки, а тази на Дирекция "Планове и разрешителни" е намалена с една щатна бройка. Същевременно тази дирекция е реорганизирана, като освен съществуващите два отдела - "Планове" и "Разрешителни" е създаден и отдел "Опазване на морските води и мониторинг" с предвидени 7 щатни бройки. Същевременно щатните бройки за отдел "Планове" е намален от 17 на 9 щатни бройки, а броят на длъжностите в отдел "Разрешителни" е запазен. Съответно броят за длъжността "главен експерт" в отдел "Планове" е намален от 10 на 3, като в новосъздадения отдел е предвидена една щатна бройка за длъжността "главен експерт", 3 щатни бройки за длъжността "старши експерт" и 2 щатни бройки за длъжността "младши експерт". При така установените факти, следва извод, че заеманата от Стефанова длъжност е премахната като нормативно определена позиция, доколкото броят за длъжността "главен експерт" в отдел "Планове" е намалена. Същата обаче е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания, при което изводът в обжалваното решение, че същата не е съкратена реално е правилен и обоснован. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я изпълнява, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Правилно в тази насока съдът е извършил съпоставка между длъжностната характеристика за длъжността, заемана от Стефанова с ново изготвените длъжности характеристики. При това обоснован и законосъобразен е изводът му, че дейността на жалбоподателката изцяло е прехвърлена на длъжността "старши експерт" - позиция 20 и 21 от новоутвърденото длъжностно разписание, която длъжност не е заета и за която е обявена конкурсна процедура. С оглед на това обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че в конкретния случай длъжността, заемана от Стефанова не е съкратена реално доколкото не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки, а именно премахване на длъжността като конкретен вид дейност, изразена в система от функции, задължения и изисквания. Правилен е и изводът, че доколкото задълженията са прехвърлени на длъжност, която е експертна, макар и от по-ниска степен не е налице реално съкращение на длъжността, заемана от жалбоподателката, която също е експертна, макар изискванията за заемането й като изисквания към лицето, което я заема да са по-високи от тези за новосъздадената длъжност. В тази насока ВАС е формирал трайна практика, че понижаването на изискванията за заемане на длъжност в администрацията, чрез прехвърляне на дейността, като система от функции и задължения не обосновава извод за реално съкращаване на длъжност с предвидени по-високи изисквания за заемането й. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК БДУВЧР следва да бъде осъдена да заплати на Таня Иванова Стефанова направените деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат в касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение