Определение № 106 от 14.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2665/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на И. К. – синдик на „АВМОР ШИПИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ“ ООД /н./, [населено място], и по частна жалба на „АВМОР ШИПИНГ ЕНД ТРЕЙДИНГ“ ООД /н./, [населено място], чрез особен представител адв. С. Христова, двете насочени срещу определение № 260015 от 14.09.2022 г. по в.т.д. № 28/2021 г. на Варненския апелативен съд. Ответната страна – Л. К. У. и Н. А. У., депозират по същество индентични отговори на двете жалби, оспорващи основателността им. Твърдят, че с действията си синдикът и особеният представител застрашават интересите им като единствени, легитимни кредитори на дружеството. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Варненския апелативен съд е оставил без уважение молбата на синдика на несъстоятелния въззивник за изменение на определението на съда от съдебно заседание на 01.06.2022 г., с което внасянето на дължимото за особения представител на дружеството възнаграждение е възложено на несъстоятелния търговец, както и молбата по чл. 63 ГПК за продължаване на срока за внасяне на определеното възнаграждение. Със същото определение производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът е посочил, че в първоинстанционното производство на длъжника е назначен особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК, на който с определение от 25.01.2022 г. по в.т.д. № 28/2021 г. на ВАпС е определено възнаграждение в размер на 6531,50 лв., от които 800 лв. вече били внесени, а остатъкът следвало да се внесе от ищците по делото – въззиваемите У.. Доколкото същите били руски граждани и с оглед санкциите на ЕС срещу Русия, съдът с определение от 01.06.2022 г. възложил разноските за особен представител в тежест на въззивника – дружеството в несъстоятелност. Изложил е съображения, че макар и производството по несъстоятелност да е спряно на основание чл. 632 ТЗ, то в същото участват и други кредитори, като съдът на 14.07.2022 г.е разпоредил задължението за особен представител да бъде вписано в книгата по чл. 634а ТЗ, предоставяйки на кредиторите дискреция дали да бъдат предплатени разноските и производството да бъде продължено. С оглед обстоятелствата, съдът е счел за неоснователна молбата за изменение на определеното възнаграждение за особен представител, а по отношение на молбата по чл. 63, ал. 1 ГПК е посочил, че липсват твърдения за готовност на кредитор на несъстоятелността да заплати дължимите разноски, поради което не са налице предпоставки за удължаване на срока за изпълнение на указанията. Доколкото същите не са изпълнени, съдът е прекратил производството по делото. Синдикът поддържа неправилност на определението поради нарушаване на процесуалния закон и неговата необоснованост. Релевира оплаквания, че при назначаване на особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК и при неизпълнение на указанията на съда за внасяне на възнаграждение за същия следва да се приложи нормата на чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК, като производството по делото се прекрати, а постановеното първоинстанционно решение бъде обезсилено. Твърди, че съдът е дал противоречиви указания относно последиците от неизпълнение на задължението за внасяне на възнаграждението за особен представител – първоначално била указана нормата на чл. 77 ГПК, но впоследствие са посочени последиците за прекратяване на делото. Особеният представител излага съображения за недопустимост на производството поради заличаване на временния синдик на дружеството в хода на същото. Счита, че разноските за особен представител не са дължими нито от бюджета на съдебната власт, нито от масата на несъстоятелността, доколкото не представляват разноски по смисъла на чл. 723, т. 4 ТЗ. Отново поддържа, че първоинстанционното решение е подлежало на обезсилване, поради невнасяне на разноските за особен представител от ищците по делото. Частните жалби са депозирани в срок от легитимирани да обжалват страни. С двете частни жалби се претендира цялостна отмяна на атакуваното определение поради изложени в жалбите съображения. Същите следователно са недопустими по отношение на обжалването на определението в частта, с която е оставена без уважение молбата на синдика за промяна на възлагането на заплащане на дължимото възнаграждение за особен представител, алтернативно за продължаване на срока по чл. 63 ГПК. С ТР № 5/2018 г. по т.д. № 5/2015 г. ОСГТК на ВКС е прието, че от инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт. Сред тези съдебни актове изрично като необжалваемо е посочено определението за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия. Като такова следва да бъде преценено и определението, с което съдът е възложил внасянето на дължимото за особения представител, назначен по реда на чл.29,ал.4 ГПК на дружеството възнаграждение на самото дружество в несъстоятелност, тъй като нормата изрично определя, че в дискреция именно на съда е избора на кой от представителя или представлявания да възложи разноските. Поради това, частните жалби следва да бъдат оставени без разглеждане в тези им части. В допустимата част, относно прекратяване на въззивното производство частните жалби са неоснователни. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4, изр. 1 ГПК регламентира, че при противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава на страната особен представител, а изр. 2 от същата норма предоставя възможност за съда да прецени коя от страните ще поеме разноските за същия. Внасянето на разноски за назначения особен представител е предпоставка за допустимост на производството, съответно – неизпълнението на указанията за внасяне на разноски по чл. 29, ал. 4 ГПК е основание за връщане на въззивната жалба на основание чл. 273 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК. Съображенията на жалбоподателите, че съдът е дал противоречиви указания на страните, са неоснователни. Действително, в определението от 25.01.2022 г. е посочено, че при неизпълнение на указанието за внасяне на възнаграждението за особения представител от ищците, първоинстанционното решение ще бъде обезсилено, а в последващо постановеното определението от 01.06.2022 г. съдът е указал като последица от неизпълнението на указанията прекратяване на делото. Доколкото, обаче, тези указания не рефлектират върху правилността на постановения съдебен акт, то същите не съставляват съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната му. Съдебната практика трайно е възприела, че невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника по иска за съответната инстанция е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК, респ. чл. 273 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК /така определение № 200/13.05.2019 г. по гр. д. № 4493/2018 г. на ВКС, IV г.о., определение № 391/27.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3198/2017 г. на ВКС, III г.о., определение № 534/11.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4691/2016 г. на ВКС, IV г.о. и др./. В тази връзка необосновано е разбирането, че връщането на въззивната жалба следва автоматично да води до обезсилване на първоинстанционното решение. Подобен извод не може да бъде формиран нито от ясните разпоредби на ГПК, нито от цитираните от синдика актове на ВКС. Съгласно постановките на ТР № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС до връщане от въззивния съд на исковата молба и обезсилване на първоинстанционното решение се стига единствено в хипотезата, в която за пръв път пред въззивния съд е констатирана нередовност в исковата молба, която не е отстранена след даване на съответните указания. В случая се касае за неизпълнение на указанията на въззивния съд във връзка с въззивната жалба на страната по отношение на пречка за продължаване на въззивното производство. Правно необосновано е разбирането, че следва да бъде обезсилено съдебно решение, което е постановено в производство, развило се изцяло съобразно процесуалните правила за допустимост на същото. В случая с определение от 25.01.2022 г. на страните са дадени законосъобразни указания за внасяне на допълнително определеното възнаграждение за особен представител, като същите са предупредени за последиците от неизпълнението им с определение от 01.06.2022 г. по делото. Въпреки дадената възможност за изпълнението им чрез двукратно продължаване на срока за това, указанията не са изпълнени, което обуславя прекратяване на производството по делото. Следователно, обжалвания въззивен акт се явява правилен и като такъв следва да бъде потвърден в тази му част. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение