Определение № 13702 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11689/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. А. Т., чрез пълномощника си А. Трантин, срещу определение № 3212 от 22.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1180/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба. Ответникът – кметът на община Якоруда не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане исковата молба на А. А. Т. с правно основание чл. 256 АПК и производството по делото е прекратено. От жалбоподателя се претендира преустановяване на бездействието на кмета на община Якоруда и извършване на необходимите фактически действия по връчване на покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК чрез залепване на съобщение до И. М. Ц. за премахване на незаконен строеж "масивна постройка" към съществуваща двуетажна жилищна сграда, находящ се в УПИ XVI, пл. № 545, кв. 91 по плана на гр. Якоруда. За да постанови този резултат, съдът приема предявения иск за недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес от търсената защита. Посочва, че предпоставка за допустимостта на оспорването по чл. 256, ал. 1 АПК е наличието на бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, както и наличието на правен интерес, изразяващ се в нарушени или застрашени права, свободи и интереси. Обосновава извод, че връчването или невръчването на покана за доброволно изпълнение на заповедта за премахване на незаконно строителство, извършено в съседен имот, не рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на ищеца, не му вменява задължения, нито е засегнат от действията или бездействията на органа по изпълнението, поради което не разполага с правен интерес от оспорването им. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 АПК приема предявения иск за недопустим. Определението е правилно като резултат по следните съображения: От представените по делото доказателства е видно, че по повод постъпил в община Якоруда сигнал за незаконно строителство, подаден от пълномощника на жалбоподателя, е издадена заповед за премахване на "масивна постройка" към съществуваща двуетажна жилищна сграда, находящ се в УПИ XVI, пл. № 545, кв. 91 по плана на гр. Якоруда, с адресат И. М. Ц.. Същата е оспорена по съдебен ред и законосъобразността й е потвърдена с влязло в сила на 16.02.2023 г. съдебно решение. Ищецът в подадената искова молба твърди, че изпратената от кмета на община Якоруда покана за доброволно изпълнение до длъжника не е надлежно връчена, тъй като не е намерен на адреса си, поради което органът по изпълнението следва да процедира по реда на чл. 18а, ал. 9 във вр. с чл. 273а, ал. 1 АПК, а същият бездейства. Хипотезите на бездействие по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК са налице само в случаите, в които органът дължи извършване на фактическо действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича пряко от нормативен акт или по силата на закон. С подадената искова молба се претендира осъждане на кмета на община Якоруда да извърши предвидените в чл. 18а, ал. 9 АПК действия по връчване на покана за доброволно изпълнение за премахване на констатирания незаконен строеж. В случая защитата по реда на чл. 256 АПК е неприложима. По отношение на незаконния строеж е издадена и е влязла в сила заповед № 215 от 30.11.2021 г. на кмета на община Якоруда за неговото премахване, която представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК. Изпълнителното производство при наличие на изпълнително основание започва служебно или по инициатива на лицата, изброени в чл. 276, ал. 2 АПК, които могат да искат извършване на съответни действия от органа по изпълнението. Според чл. 295 във вр. с чл. 294 АПК право на жалба срещу постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него. Разпоредбите на чл. 294 и сл. АПК са специални и изключват приложението на чл. 256 АПК. Частният жалбоподател не е адресат на изпълнителното основание, нито е длъжник в изпълнителното производство. Като собственик на съседен имот, на чиято граница е извършено незаконното строителство, той не е страна в административното правоотношение, развиващо се в процедурата по установяването и премахването му по чл. 225а ЗУТ, поради което не притежава и качеството на страна в изпълнителното производство съгласно чл. 274, ал. 1 и ал. 2 АПК. Частният жалбоподател не попада и в кръга на третите заинтересовани лица по смисъла на чл. 295 АПК, тъй като не действа в защита на собствени права, а претендира неблагоприятни последици за трето лице – адресат на задължението и длъжник в изпълнителното производство. Възражението в частната жалба за засягане на пълноценното осъществяване на правото на собственост върху имота му съгласно чл. 50 ЗС не обосновава правния интерес от оспорване по реда на чл. 256 АПК. Защитата на евентуално увредените права следва да се реализира по гражданско правен ред. В случая претендираните действия, за извършването на които се иска да бъде осъден органа по изпълнението, са извън приложното поле на чл. 256 АПК, поради което предявеният срещу него иск се явява недопустим. Обжалваното определение като правилно по своя резултат следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение