Определение № 248 от 21.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 1677/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Подадена е молба от адв.Ч. за изменение на решение № 57/01.08.2018г. по т.д. № 1677/2017г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. В молбата се излага, че неправилно касационната инстанция не е включила към присъденото адвокатско възнаграждение и определеното от СРС и от СГС в размер съответно на 220,26 лв. и 482,09лв., както и не е съобразила, че адвокатското дружество е регистирано по ДДС. Иска намаляване на присъдените в полза на Гаранционния фонд разноски пред първа инстанция. Ответникът по молбата Гаранционен фонд в писмения си отговор оспорва основателността на молбата. ВКС констатира следното: Производството по т.д.№ 1677/2017г. на ВКС, I т.о. е приключило с постановяване на решение № 57/01.08.2018г. по т.д. № 1677/2017г. на ВКС, I т.о., с което след частична отмяна на решение № 2212/04.04.2017г. по в.гр.д. №315/2017 г. на Софийски градски съд, IV-Г състав Гаранционен фонд - [населено място] е осъден да заплати допълнително на В. К. Т., действащ чрез своята майка и законен представител К. М. Т., сумата от 5 000 лв. /разликата над 5 000 лв. до 10 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 17.04.2015г., на осн. чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 06.01.2016г. до окончателното изплащане. Със същото касационно решение е било оставено в сила решение № 2212/04.04.2017г. по в.гр.д. №315/2017 г. на Софийски градски съд, IV-Г състав в останалата обжалвана част, с която се потвърждава решение от 04.11.2016г. по гр.д. № 27590/2016г. на СРС, 32 състав в частта за отхвърляне на иска на В. К. Т., действащ чрез своята майка и законен представител К. М. Т., против Гаранционен фонд за разликата над 10 000лв. до 17 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 17.04.2015г., на осн. чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ По касационното дело са били представени списък с разноските и доказателства за регистрация на адв. Ч. / с представено пред СРС пълномощно/ и на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ /с представено пред СГС пълномощено / по ЗДДС. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: С оглед изхода от спора по т.д. № 1677/2017г. на ВКС, I т.о. в полза на ищеца се дължат сторените от него разноски за защитата му по исковата молба, въззивната жалба и касационната жалба в уважените им части, ако извършването на същите е доказано. Установява се, че защитата е била осъществявана по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Следователно от значение за изчисляване на разноските е материалният интерес по делото. Видно от решението на СРС в полза на ищеца е било присъдено обезщетение в размер на 3000 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 220,26 лв. съобразно уважената част от иска, съответно с решението на СГС допълнително е било присъдено обезщетение още от 2000 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 482,09 лв., включващо допълнително адвокатско възнаграждение за първа инстанция / с оглед допълнително присъденото обезщетение от въззивния съд/ и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция / предвид уважената част от въззивната жалба/. Тези части от посочените решения като постановени в полза на касатора В. К. Т., действащ чрез своята майка и законен представител К. М. Т., не са били обжалвани от последния и са влезли в сила. Поради което касационната инстанция не следва отново да присъжда адвокатско възнаграждение за първа и въззивна инстанции по отношение на уважените пред тези инстанции части от иска. Единствено с оглед резултата от касационното обжалване спрямо отхвърлената от долните инстанции и уважена от ВКС част от предявения иск / за разликата над 5000лв. до 10000лв./ касационната инстанция е била длъжна и е присъдила адвокатско възнаграждение, включващо – допълнително възнаграждение за защита пред СРС, СГС и дължимото възнаграждение за ВКС. Основателно е единствено искането за присъждане на това допълнително възнаграждение ведно с дължимото ДДС на осн. § 2а ДР на Наредба №1/2004г. Като краен резултат следва на адв.Ч. да се заплати допълнително сума в размер на 394 лв., в който смисъл да се измени касационното решение. Неоснователно е искането за изменение на решението на ВКС по отношение на присъдените в полза на Гаранционен фонд разноски за първа инстанция. В тази част решението на СРС е било обжалвано пред СГС и частично е било отменено, т.е. намалена е определената от СРС сума за разноски в полза на ответника. Освен това видно от диспозитива на касационното решение частично е било отменено решението на СГС, респ. потвърденото с него решение на СРС в частта за отхвърляне на иска за разликата над 5000лв. до 10 000лв. и за присъдените с тези решения разноски по отношение на тази част от претенцията. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС