Определение № 9538 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8877/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Училищно настоятелство към Езикова гимназия „Академик Людмил Стоянов“ гр. Благоевград срещу определение № 2580 от 03.06.2025 г. по адм. дело № 765/2025 г. на Административен съд – Благоевград. С обжалваното определение АС – Благоевград е оставил без разглеждане жалбата на Училищно настоятелство към ЕГ „Академик Людмил Стоянов“ гр. Благоевград срещу заповед № РД-06-494/29.04.2025 г. на началника на Регионално управление на образованието – Благоевград и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател подържа, че определението е неправилно поради постановяването му при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и иска да се отмени като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че за училищното настоятелство не е налице пряк правен интерес от оспорване на заповедта, т. к. с нея не се засягат права и интереси на сдружението. Сочи, че дейността на училищното настоятелство е пряко свързана със съществуването и дейността на езиковата гимназия като образователна институция. Правомощията му са изрично уредени в чл. 309, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование, и видно от същите за него е налице правен интерес да сезира съда при допуснати нарушения в системата на предучилищното и училищното образование, пряко засягащи интересите на училището, към което е създадено. Ответникът по частната жалба – началникът на РУО – Благоевград, не е изразил становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Училищното настоятелство към ЕГ „Академик Людмил Стоянов“ – Благоевград срещу заповед № РД-06-494/29.04.2025 г. на началника на Регионално управление на образованието в частта й по т. 1, с която е утвърден държавният план – прием в VIII клас в област Благоевград за учебната 2025 – 2026 г. за общинските средни училища, с който е премахната една от двете френски паралелки „Френски език – интензивно с допълнително изучаване на английски език“ в ЕГ „Академик Людмил Стоянов“ – Благоевград. Съдът е приел, че оспорената заповед, издадена на основание чл. 143, ал. 2, т. 1 и чл. 254, ал. 2 ЗПУО, чл. 3, ал. 2, т. 14 от Правилника за устройството и функциите на регионалните управления на образованието, чл. 52, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование, притежава белезите на общ административен акт. Посочил е, че разпоредителната част на акта е адресирана до училищните институции и те разполагат с правото да я оспорят, ако намират, че засяга права и интереси на съответното учебно заведение. Съдът е обсъдил статуса на училищното настоятелство, функции и задачите му, свързани с дейността на учебното заведение и е достигнал до извод, че оспорената заповед не засяга пряко права и законни интереси на настоятелството и за него не е налице пряк правен, личен интерес от обжалването й пред съда. Изложил е съображения, основани на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ и практиката на Конституционния съд, че обжалването на административния акт изисква нарушени права и законни интереси лично на сезиращия субект и наличието на правен интерес не се обосновава от предмета на дейност на дружеството с нестопанска цел. При тези съображения съдът е приел, че училищното настоятелство не разполага с непосредствен, пряк и личен правен интерес да оспори заповедта на началника на РУО – Благоевград, поради което и на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. Определението е правилно, постановено е въз основа на подробен и коректен анализ на фактическите и правни обстоятелства по делото и при правилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед представлява общ административен акт и правото да я оспорят по съдебен ред принадлежи на правните субекти, пряко неблагоприятно засегнати от утвърдения държавен план прием за учебната 2025/2026 година. Съгласно чл. 142, ал. 1 ЗПУО учениците постъпват в държавните и в общинските училища на местата, определени с училищния, с държавния и с допълнителния държавен план-прием. В чл. 142, ал. 3, т. 1 ЗПУО е предвидено, че държавният план прием определя броя на местата, на които се приемат учениците в профилираните гимназии и в професионалните гимназии, в паралелките за профилирана подготовка в средните училища и в професионалните гимназии или в паралелките за професионална подготовка в обединените училища, в средните училища и в профилираните гимназии – в VІІІ клас. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 1 ЗПУО, за училищата по чл. 142, ал. 3, т. 1 и 5 ЗПУО държавният план-прием се утвърждава за всяка учебна година със заповед на началника на регионалното управление на образованието. Условията и редът за утвърждаване на държавния план-прием за училищата по чл. 142, ал. 3, т. 1 и 5 и на допълнителния държавен план-прием се определят с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование – чл. 143, ал. 5 ЗПУО. Според дефиницията на чл. 22, ал. 1 ЗПУО държавните стандарти са съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане. Държавният образователен стандарт за организация на дейностите е съвкупност от задължителни изисквания за организацията на: 1. учебното и неучебното време; 2. формите на обучение; 3. училищния, държавния и допълнителния план-прием; 4. изпитите за проверка на способностите за училищата с профил "Изобразително изкуство", "Музика" и "Физическо възпитание и спорт" и за специалности от професиите от област на образование "Изкуства" от Списъка на професиите за професионално образование; 5. приемането и преместването на учениците; 6. обучение по майчин език и култура на пребиваващите в страната ученици в задължителна училищна възраст, чиито родители са граждани на други държави членки и упражняват трудова дейност на територията на Република България – чл. 1, ал. 1 от Наредба № 10 от 01.09.2016 г. Процедурата по утвърждаване на държавния план – прием за училищата по чл. 143, ал. 3, т. 1 ЗПУО е уредена в чл. 52, ал. 1 – 4 от Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование. В това производство участват директорите на учебните заведения, които имат право да правят мотивирани предложения относно броя на паралелките, броя на местата и профилите и специалностите от професии по форми на обучение – чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10/01.09.2016 г., както и комисията по заетостта към областния съвет за регионално развитие, представители на работодателските организации за професионалните училища и съответната община. Училищните настоятелства са независими доброволни сдружения за подпомагане дейността на образователната институция, които се създават като юридически лица с нестопанска цел и се учредяват по инициатива на директора на съответното учебно заведение – чл. 306 и 307 ЗПУО. Съгласно чл. 309, ал. 1 ЗПУО основна цел на настоятелствата е подпомагане, подкрепа и съдействие за развитие на образователната институция. Функциите и задачите им са изброени в чл. 309, ал. 2, т. 1 – 7 ЗПУО, според която училищните настоятелства: 1. съдействат за осигуряване на допълнителни финансови и материални средства за детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие и контролират целесъобразното им разходване; 2. подпомагат изграждането и поддържането на материално-техническата база на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие; 3. съдействат при организиране на ученическото хранене, за осигуряване на транспорт и при решаването на други социално-битови проблеми на децата, учениците, учителите от училището, детската градина или центъра за подкрепа за личностно развитие; 4. съдействат за реализирането на програми по проблемите на децата и учениците, за заниманията по интереси, организирания отдих, туризъм и спорт с децата и учениците; 5. организират и подпомагат обучения на родителите по въпросите на възпитанието и развитието на техните деца; 6. организират обществеността за подпомагане на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие; 7. сигнализират компетентните органи при извършени нарушения в системата на предучилищното и училищното образование. Сравнителният преглед на нормативната уредба показва, че дейността във връзка с организацията на учебния процес е възложена на съответните административни органи и институции и се осъществява съобразно разпределените им правомощия в закона, като тази дейност не попада в периметъра на регламентираната със закона доброволна, безвъзмездна дейност на училищното настоятелство. Дейността на настоятелствата е насочена към съдействие за осигуряване на допълнителни финансови и материални средства, изграждане и поддържане на материално-техническата база, подпомагане и съдействие при реализиране на програми, свързани с възпитанието и развитието на децата и пр. Предвид статуса и областта на дейност на училищните настоятелства, съдът е извел обоснован извод, че за жалбоподателя не е налице пряк правен интерес от оспорване на заповедта на началника на РУО – Благоевград. Решаването на въпросите, свързани с държавния план-прием, с който се определя броят на паралелките в учебните заведения за съответната учебна година, е предоставено на органите, оправомощени да участват в процесите по организация на дейностите в училищното образование при прилагане на държавните образователни стандарти и на органите, натоварени да упражняват контрол и управление на образователните институции. Съгласно чл. 257, ал. 1 и 2 ЗПУО, директорът на училището е орган за управление и контрол на учебното заведение и представлява същото, следователно разполага с правомощието да оспорва административните актове, които по неблагоприятен начин засягат образователната институция, която представлява. Училищното настоятелство е самостоятелен правен субект, отделен от училището, по определението на чл. 306, ал. 1 ЗПУО. Училищното настоятелство на ЕГ „Академик Людмил Стоянов“ – Благоевград според устава си е независима доброволна организация на граждани за осъществяване на общественополезна дейност, обединяващо на доброволни начала родители, учители, общественици, научни и културни дейци, бизнесмени, съпричастни към просветното дело, готови да съдействат за напредъка на училището. Регистрираните цели на сдружението в обществена полза и тяхното постигане представляват неговите законни интереси и то разполага с правото да ги защитава пред съда, когато са засегнати неблагоприятно. В случая обаче предметът на обжалвания акт е свързан с учебната дейност на образователната институция и не попада в очертаната от закона и устава сфера на дейност, насочена към подпомагане на училището и произтичащите от нея функции и задачи на училищното настоятелство. Ето защо съдът правилно е приел, че актът не засяга пряко и непосредствено законни права и интереси на жалбоподателя и за него не е налице пряк и личен правен интерес да оспори заповедта на началника на РУО – Благоевград по чл. 143, ал. 2, т. 1 ЗПУО. Аргументи в обратна насока не могат да се изведат и от Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по т. д. № 4/2009 г. на ВАС, съгласно което юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им, а по съображенията изложени по-горе във връзка с насочеността на целите и предмета на дейност на училищното настоятелство според закона и неговия устав, такъв не може да се изведе в настоящия казус. Поради това съдът е достигнал до правилен извод, че училищното настоятелство не притежава активна легитимация да оспори административния акт, издаден във връзка с дейността по организацията на учебната дейност, както и не може да сезира съда в качеството на процесуален субституент на органа по контрол и управление на образователната институция. Неоснователни са доводите в частната жалба, свързани с предвидената възможност в чл. 309, ал. 2, 7 ЗПУО за подаване на сигнали при констатирани нарушения при управление на училищното заведение. В чл. 309, ал. 2, т. 7 ЗПУО е посочено, че училищните настоятелства сигнализират компетентните органи при извършени нарушения в системата на предучилищното и училищното образование. Правото да се подаде сигнал при данни за извършени нарушение в сферата на училищното образование е различно по своето съдържание от правото да се сезира съда с жалба срещу административните актове, издадени при упражняване на правомощия от административните органите в сферата на държавната политика в училищното образование. Ангажиментите на училищното настоятелство за осигуряване на оптимална среда за обучение и развитие на възпитаниците на учебното заведение обосновават неговата заинтересованост по въпросите, свързани с подпомагане дейността на училището и неговия просперитет, но същата не представлява правен, пряк и личен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК от оспорване на административния акт по чл. 143, ал. 2, т. 1 ЗПУО пред съда. Изложените от административния съд мотиви в тази насока са подробни и коректни, съобразени са с трайната съдебна практика и решенията на Конституционния съд относно приложението на общата непълна клауза за обжалваемост на административните актове по чл. 120, ал. 2 КРБ и се подкрепят изцяло от касационната инстанция. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд,