Определение № 206 от 29.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 699/2021 г.

Производството е образувано по частна жалба на „ЗК Лев Инс“ АД срещу „определение по въпроса за подсъдността в изречение последно от решение № 260488/29.12.2020г. по гр.д. № 241/2020г. на Старазагорски районен съд“. Частният жалбоподател, „ЗК Лев Инс“ АД, моли по реда на чл.123 ГПК ВКС да изпрати делото за разглеждане на Апелативен съд – Пловдив или друг равен съд на Окръжен съд – Стара Загора като втора инстанция, с указание да се изготви повторна тройна автотехническа експертиза, като се посочи въз основа на кои доказателства да бъде изготвена и да се дадат насоки по въпроса относно давността. Излагат се съображения за неправилност на решението на Районен съд – Стара Загора, като се твърди, че на територията на Окръжен съд – Стара Загора е изчерпана възможността да се изготви повторна, независима експертиза от вещи лица, които не са работили до момента по процесното транспортно произшествие. Счита, че Окръжен съд – Стара Загора няма да бъде обективен при разрешаването на спора, поради постановеното решение № 62/14.02.2018г. по т.д. № 275/2016г. по описа на този съд. Прави се алтернативно искане за прилагане на чл.23, ал.3 ГПК и изпращане на делото за разглеждане на Окръжен съд-София или друг равен съд на Окръжен съд – Стара Загора. Ответниците по частната жалба считат същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Районен съд – Стара Загора е постановил на 29.12.2020г. решение № 260488 по гр.д. № 241/2020г. по предявени от Ж. А. и Т. Д. срещу „ЗК Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.407 /отм./ ТЗ, вр. чл.405 /отм./ТЗ и чл.80 ЗЗ/отм./. В последното изречение от диспозитива на решението е посочено, че то „подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Стара Загора“. Срещу постановеното решение е подадена жалба на 20.01.2021г. от „ЗК Лев Инс“ АД чрез Районен съд – Стара Загора, адресирана до Окръжен съд – Стара Загора, по чиято сметка е внесена и държавна такса по жалбата. Частната жалба е недопустима. Върховният касационен съд определя по реда на чл.123 ГПК единствено компетентен съд, пред който да се предяви иск, когато по правилата на Глава дванадесета „Подсъдност“ на ГПК не може да бъде определен компетентен за това съд, какъвто не е настоящият случай. Частният жалбоподател иска не определяне на първоинстанционен съд, пред който да се предяви иска, а определяне на друг въззивен съд, извън горестоящия съд на Районен съд – Стара Загора, който да разгледа въззивната му жалба. ВКС може да определи друг съд за разглеждане на спора само в изрично посочените в закона случаи, като разпоредбата на чл. 123 ГПК не може да се тълкува разширително. При наличие на основания за отвод по чл.22, ал.1 ГПК на съдии от компетентния по реда на инстанционния контрол съд /Окръжен съд – Стара Загора/, на които е разпределено делото по реда на чл. 9 ЗСВ, искането за отвод трябва да се отправи до тях и да се разгледа от тях – чл. 22, ал.2 и чл.23, ал.1 и ал.2 ГПК. В случая такова искане, нито е направено, нито е разгледано, поради което не е налице и хипотезата на чл.23, ал. 3 ГПК. Твърдяната неправилност на първоинстанционния акт или липса на вещи лица от списъка на Окръжен съд – Стара Загора, които не са работили до момента по процесното транспортно произшествие, също не са предвидено от закона основание за определяне на ВКС на друг въззивен съд за разглеждане на въззивната жалба, различен от горестоящия съд /съобразно съдебния район/ на Районен съд – Стара Загора. С оглед изложеното, частната жалба, като недопустима, следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд