Определение № 356 от 05.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на К. К. К. чрез процесуалния представител адв.Г. Б., за допълване на определение №995 от 01.10.2014г. по гр.д.№ 2530/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., в частта за разноските. Ответниците по молбата П. К. И. и К. С. И. не вземат становище. Молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: С определение №995 от 01.10.2014г. по гр.д.№ 2530/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 03.12.2013 г., постановено по в.гр.д. №1075/2013г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение от 05.07.2013 г. по гр.д. №2468/2012г.на Горнооряховски районен съд за уважаване на предявените от К. К. К. искове с правно основание чл.135 от ЗЗД. Ответникът по касационната жалба К. К. К. своевременно с представения отговор е направил искане за присъждане на разноските, извършени за адвокатско възнаграждение за производството, инициирано от другата страна, като е приложил договор за правна защита и съдействие от 15.04.2014г., от който е видно, че за процесуално представителство пред ВКС е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2203,35 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касационната жалба се дължат направените разноски за производството пред настоящата инстанция и молбата за допълване на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение