Определение от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 900/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. Д., с [ЕГН], чрез адв. Л. Славов, срещу Решение № 22605 от 06.11.2024 г., постановено по адм. д. № 11136 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2023 г.

С Определение от 14.04.2025 г. е отменено протоколно определение от 24.03.2025 г. за даване на ход на делото по същество и производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка чл. 144 АПК до произнасяне от Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С - 121/2024 г.

Настоящият състав констатира служебно, че на 11.12.2025 г. по цитираното дело на СЕС е постановено решение. При съобразяване на посоченото обстоятелство, процесуалните пречки за спиране на производството по настоящото дело, възприети в определението от 14.04.2025 г. са отпаднали, което налага възобновяване на съдебното производство.

Настоящият съдебен състав констатира служебно обачe, че на 17.04.2025 г. в СЕС е постъпило преюдициално запитване от Върховния административен съд, съгласно чл. 267, параграф 1, буква "б" от Договора за функциониране на ЕС по следните въпроси:

1) Следва ли член 273 от Директива 2006/112 с оглед член 325, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и принципите на правна сигурност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази, която предвижда отговорност на трето лице при наличието на обстоятелствата, регламентирани в член 19, алинея 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задълженията на юридическо лице за данък върху добавената стойност, когато:

• юридическото лице е заличено от търговския регистър след прекратено производство по несъстоятелност без процедура по предявяване на вземанията на кредиторите;

• в този случай се погасяват на основание член 739, алинея 1 от Търговския закон всички непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника;

• прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на юридическото лице от търговския регистър са установени в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд по оспорване на ревизионния акт по член 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди приключване на съдебното дирене и на основание норма от процесуалния закон следва да бъдат взети предвид?

2) Следва ли член 273 от Директива 2006/112 с оглед член 325, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и принципите на правна сигурност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази на член 21, алинея 2 във връзка с член 168, точка 6 и точка 7 от Данъчно-осигурителния кодекс, която приходните органи прилагат при описаните в първия въпрос обстоятелства?

Във връзка с отправеното преюдициално запитване е образувано дело Т-308/2025 г. на Общия съд на СЕС, по което не е постановено решение.

Установява се от служебно извършената справка в Търговския регистър на юридическите лица с нестопанска цел, че „Ади маркетинг и ко“ АД е заличен търговец - с Решение № 927 от 28.06.2024 г., постановено по търговско дело № 2345 по описа на Софийския градски съд за 2022 г., влязло в сила на 08.07.2024 г., посоченото дружество е заличено от Търговския регистър и съдебното производство по това дело е прекратено.

При така установените факти, настоящият съдебен състав приема, че отговорите на поставените в преюдициалното запитване въпроси ще бъдат от значение за правилното решаване на правния спор по настоящото дело, поради което е налице основание за спиране на съдебното производството по адм. д. № 900 по описа на Върховния административен съд за 2025 г. до произнасяне по дело Т-308/2025 г. от Общия съд на СЕС.

При съобразяване на посочените обстоятелства, процесуалните пречки за спиране на производството по настоящото дело са отпаднали, но същевременно са възникнали нови, които налагат повторното му спиране. Предвид това и на основание чл. 230, ал. 1, предл. първо ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК същото следва да бъде възобновено, след което да бъде постановено определение за повторното му спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка чл. 144 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 230, ал. 1, предл. първо ГПК и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение