Определение № 2724 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1296/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. И. Я., гражданин на Република Турция, депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител, против определение № 2997/23.01.2026г. по адм. дело № 823/2026г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането на чуждия гражданин за отмяна на разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на Заповед с рег. № 4536р ПАМ- 3/09.01.2026 г. на началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ Свиленград, с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „Експулсиране - Република Турция“. В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е направил проверка на законосъобразността на оспореното разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК. Частният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приел наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Отделно от това заявява, че административният орган е следвало да докаже наличие на предпоставки за допускане на предварително изпълнение на издадената заповед. Твърди, че при постановяване на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК не са изложени мотиви за необходимостта от предварително изпълнение на акта. Счита, че липсата на мотиви към разпореждането обуславя извод за незаконосъобразност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение и съответно - неправилност на обжалваното определение. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното определение и вместо него настоящата инстанция да постанови отмяна на разпореждането. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на М. И. Я., роден на [дата]. в Република Турция, депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител, против разпореждане на началника на ГПУ - Свиленград за допускане на предварително изпълнение на негова Заповед с рег. № 4536р ПАМ- 3/09.01.2026 г., с която на гражданин на трета държава е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход“- по чл. 41, т.4 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. С издадената заповед е установено, че чужденецът е незаконно пребиваващ на територията на Република България и му е наложено връщане до страната по произход. С оспореното определение, съдът е оставил искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта без уважение, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съответства на материалния закон, като при издаването ѝ не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. За да постанови акта си, съдът е обсъдил мотивите на органа за допускане на предварително изпълнение, предвид безспорното установеното обстоятелство, че чуждестранният гражданин не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Съдът е приел, че разпореждането за предварително изпълнение е мотивирано от административния орган със съществуваща опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта. При подробно изложени мотиви, съдът е направил извод, че не се установява никоя от законоустановените предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК, за спиране на допуснатото с разпореждане на органа предварително изпълнение на оспорената заповед. Жалбоподателят не е изложил доводи и не е представил доказателства за наличието на противопоставим личен интерес, който надхвърля презюмираните съгласно чл.60, ал. 1 от АПК особено важни държавни или обществени интереси. Обжалваното определение е правилно, като постановено при съобразяване с изяснената и релевантна за настоящото производство фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК предвижда, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, ако изпълнението може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Оспорващият следва да установи че съществува реална опасност да понесе такива вреди. Негова е тежестта да докаже настъпването на значителна или трудно поправима вреда от изпълнението на административния акт, както и обстоятелства, обосноваващи спирането на предварителното изпълнение, съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК. В хипотезата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ административният орган преценява дали да допусне предварително изпълнение във всеки конкретен случай, при наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, съобразно данните по административната преписка. Обратно на твърденията в частната жалба, административният орган е мотивирал допуснатото предварително изпълнение след като е оценил опасността, изпълнението ѝ да бъде осуетено или сериозно затруднено по изложените в оспорената заповед и в докладна записка № 4536р-603/07.01.2026 г. на ГПУ - Свиленград, правно релевантни факти и обстоятелства. В случая безспорно е установено, че чуждият гражданин е преминал незаконно на държавната граница на Република България, открит при проверка на автобус с турска регистрация, на 07.01.2026 г. в специално пригоден тайник. След като е задържан със заповед за полицейско задържане 4536зз-3/07.01.02026г., същият е заявил намерението си да използва страната за транзитен пункт на път за Западна Европа, което ще създаде реална опасност изпълнението на заповедта за принудително отвеждане, да бъде осуетено или сериозно затруднено. При липса на конкретни твърдения и доказателства, установяващи възможността за настъпване на значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя, вследствие на допуснатото предварително изпълнение на акта, правилни и обосновани са изводите на решаващия съд за неоснователност на жалбата. Следва да се отбележи, че съдът правилно е съобразил, че с оглед събраните в производството доказателства, не са налице основания за отмяна на наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка съгласно чл. 67, ал. 2 от Закона за убежището на бежанците, предвид липсата на влязло в сила решение за международна закрила. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,