Определение № 250 от 26.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2005/2018 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Н. М. Н., чрез адвокат Н. Х. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 131 от 23.10.2017 г. по гр. дело № 1876/2017 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение. С посоченото решение постановено по реда на чл. 303 ГПК е оставена без уважение молбата на Н. М. Н. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 347/ 23.02.2015 г. по гр. дело № 2759/ 2013 г. на Софийски апелативен съд. Ответните страни по молбата за отмяна не са депозирали отговор по реда и в срока на чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение приема, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата до разглеждане, поради следните съображения: Както е прието и в т. 2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/77 година, на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Актовете на съда, които не са скрепени със сила на пресъдено нещо и не разрешават материалноправни въпроси, свързани с предмета на делото, са извън приложното поле на чл. 303 и следващите от ГПК. Решенията на ВКС, постановени в рамките на извънинстанционното отменително производство по чл. 303 и следващите от ГПК, не са решения по съществото на правния спор, те съставляват съдебни актове, които се постановяват по реда на извънредно регламентирано производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, поради което същите са необжалваеми и неотменими. Молбата за отмяна е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, поради което се явява процесуално недопустима. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в конкретния случай, молбата за отмяна е недопустима и на друго основание, а именно същата не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. По същество молителят релевира оплаквания за неправилност на влязлото в сила въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не покриват фактическия състав на основанията за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК. Следователно, при липса на изложение на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС. Предвид всичко изложено по – горе не следва да се допусне до разглеждане молбата за отмяна на цитираното решение на ВКС. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение