Определение № 4315 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3042/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Д. Д. срещу определение № 2938 от 09.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1631/2025 г. по описа на IV г.о. на ВКС в производство по чл. 307 ГПК, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба от 25.03.2025 г., подадена от Р. Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 178/07.02.2018 г., постановено по гр. д. № 8183/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен, и е прекратено производството по делото. С частната жалба се излагат съображения, че тримесечният срок за подаване на молбата по чл. 303 ГПК не е изтекъл, поради което предходният състав неправилно я е оставил без разглеждане. Сочи се още, че твърденията по молбата за отмяна са обосновани и са приложени писмени доказателства. Преповтарят се и подробните оплаквания за неправилност на атакуваното решение. Искането е за допускане на молбата за отмяна до разглеждане по същество. Ответната страна „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – д-р Г. С.“ ЕАД, чрез адв. Т. Г., в предоставения срок за отговор взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред предходния състав на ВКС е било образувано по молба от 25.03.2025 г., подадена от Р. Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 178/07.02.2018 г., постановено по гр. д. № 8183/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което са отхвърлени предявените от молителката срещу УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 229/04.09.2017 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3 985,14 лв. за периода от 13.09.2017 г. до 13.03.2018 г. С атакуваното в настоящото производство определение тази молба за отмяна е оставена без разглеждане. За да постанови обжалвания резултат, съставът на ВКС е констатирал, че в молбата за отмяна се поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК – поради това, че влязлото в сила решение е основано на документи с неверни данни и съдържание, без обаче да се представят доказателства за установяване неистинност на документ, на показания на свидетел, заключение на вещо лице или на престъпно обстоятелство във връзка с решаването на делото. Изрично е прието, че по същество молбата съдържа единствено твърдения за неправилност на влязлото в сила решение. При тези обстоятелства предходният състав на ВКС е обосновал извод, че молбата за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение е процесуално недопустима, тъй като не съдържа точно и ясно изложение на основанието за отмяна, а единствено оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Изложил е и съображения, че няколко предходни молба на Р. Д. за отмяна на същото влязло в сила решение при идентични твърдения, са оставени без разглеждане по същество от състави на ВКС /позовавайки се на приетото в определения по гр. д. № 1582/2021 г. на III г.о., по гр. д. № 2664/2022 г. на III г.о., по гр. д. № 1861/2023 г. на IV г.о., по гр. д. № 1763/2024 г. на IV г.о./. Предвид изложеното е приел, че при липса на заявени нови обстоятелства или писмени доказателства, то сроковете по всички хипотези на чл. 303, ал. 1 ГПК са изтекли, поради което е оставил молбата за отмяна без разглеждане, като процесуално недопустима. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и се оставя без разглеждане. Само наведени в молбата за отмяна твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК или чл. 304 ГПК не са достатъчни и не могат да обосноват допускането до разглеждане по същество на подадена молба за отмяна. Изразеното от съдебния състав на ВКС, IV г.о., становище за недопустимост на молбата за отмяна е в съответствие с въведените от законодателя императивни изисквания относно съдържанието на молбата за отмяна /чл. 306, ал. 1 ГПК/, в който смисъл са постановките в цитираното Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10. При постановяване на атакуваното определение предишният състав на ВКС е отчел конкретните твърдения на молителката. В настоящия случай жалбоподателката се е позовала на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, което е обосновала с твърдения, че влязлото в сила решение се основава на документи с неверни данни и съдържание. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано). Установяване по този ред на неистинността на прието по делото заключение на вещото лице или на показанията на свидетели, или на престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител в случая не само не е удостоверено, но дори не се и твърди. В настоящия случай молителката формално се позовава на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, но нито един от наведените от нея доводи не може да се отнесе към това отменително основание. На практика молителката е релевирала оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Тези твърдения и правни доводи биха могли да се квалифицират като основания за касиране по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като са в обхвата на преценката на съдилищата при инстанционното разглеждане на делото, но не и като фактически твърдения, които да се подведат под основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. С оглед на това изводът на състава, че подадената молба за отмяна е недопустима, тъй като не съдържа твърдения, очертаващи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, е правилен и законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Настоящият състав споделя и изложеното в атакуваното определение във връзка с изтичането на срока по чл. 303, ал. 1 ГПК, предвид наличието на подадени от настоящата жалбоподателка предходни молби за отмяна на същото влязло в сила решение (оставени без разглеждане от състави на ВКС), при идентични твърдения от нейна страна и липса на заявени от нея нови обстоятелства или представени нови писмени доказателства. Ето защо, изложените в частната жалба доводи, че тримесечният срок за подаване на молбата е спазен, също се неоснователни. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,