Определение № 120 от 06.03.2025 г. на ВКС по н. д. № 200/2025 г.

Производството е по чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба на адв. Т. Ш., в качеството му на служебен защитник на Г. К. срещу разпореждане № 85 от 22.01.2025г. по ВНОХД № 1027/24г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е върната касационната жалба на жалбоподателя против въззивно решение № 303/01.12.24г., постановено по същото дело. В частната жалба се изтъкват съображения, че жалбоподателят има право на защита, както и относно допустимостта на същата. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: С присъда № 104 от 11.06.24г., постановена по НОХД № 1006/24г., Районен съд – Бургас е признал подсъдимия Г. К. за виновен в извършване на три престъпления по чл. 157, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1,вр. чл. 2, вр. чл. 58а и чл. 54 от НК, като му е наложил едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което, на основание чл. 24 от НК е увеличил с още две години лишаване от свобода, или всичко общо шест години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на същото. Бил е приложен чл. 59 от НК, като съдът се е произнесъл по гражданските искове, по разноските и по веществените доказателства по делото. По жалби на подс. К. и на неговия защитник адв. Ш. било образувано ВНОХД № 1027/24г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като с въззивно решение по делото постановената първоинстанционна присъда на Районен съд –Бургас била изцяло потвърдена. На 27.12.24г. адв. Ш. депозирал касационна жалба срещу решението, която била върната като недопустима с атакуваното понастоящем разпореждане на окръжен съдия при ОС - Бургас от 22.01.2025г. Жалбата срещу това разпореждане е неоснователна. Обжалваният с върнатата касационна жалба съдебен акт е въззивно решение на окръжен съд, постановено от него като въззивна инстанция по дело от общ характер, с което са утвърдени фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и присъдата е била изцяло потвърдена. Известно е, че съгласно чл. 346, т. 2 от НПК на касационна проверка подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен онези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. Следователно, потвърдителните и изменителните решения, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция са изключени от обхвата на касационната проверка. Всички тези принципни положения са съобразени от контролирания съд, а логична последица от това е законосъобразността на определението за връщане на касационната жалба срещу постановения въззивен съдебен акт. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение