Решение № 5240 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14471/2013 г.

Решение № 5240 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14471/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби: от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив и от Иван Атанасов Червениванов. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив обжалва Решение № 1951/23.08.2013 г., поставено по адм. дело 1627/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив в частта, с която е изменен Ревизионен акт № 161102559 от 28.10.2011 г., издаден от С. Д. М. - инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 119/02.02.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на Иван Атанасов Червениванов, ЕГН **********, като намалява определените с акта задължения за данък по ЗДДФЛ за 2007 г. от 400656.49 лв. на 129985,37 лв. и определените лихви от 170143.18 лв. на 53637,69 лв. Иван Атанасов Червениванов обжалва решението в частта, в която не е уважена жалбата му против Ревизионен акт № 161102559 от 28.10.2011 г., издаден от С. Д. М. - инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 119/02.02.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите. Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Отправя се искане за потвърждаване на решението в съответните благоприятни за страните части на съдебния акт. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество неоснователни, поради следното: С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив е изменил Ревизионен акт № 161102559 от 28.10.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 119/02.02.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на Иван Атанасов Червениванов като намалява определените с акта задължения за данък по ЗДДФЛ за 2007 г. от 400656.49 лв. на 129985,37 лв. и определените лихви от 170143.18 лв. на 53637,69 лв. Съдът е приел, че в хода на ревизията е установено наличието на доходи, превишаващи декларираните за 2007 г., поради което е счел за законосъобразен извода на органите по приходите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като декларираните и/или получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние и правилно е възприето облагането да се извърши по реда на чл. 122 от ДОПК. За да измени ревизионния акт, съдът е приел, че сумата от 1 160 342,87 лв., представляваща предоставен заем на "Булком плюс" ЕООД неправилно е включена в разходната част от паричния поток на лицето. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив. Жалбата е неоснователна. Решението на съда в обжалваната част е законосъобразно. Правилни са изводите на съда, че сумата от 1 160 342,87 лв., представляваща предоставен заем на "Булком плюс" ЕООД неправилно е включена в разходната част от паричния поток на лицето. От заключението на ССчЕ е видно, че тази сума е част от сумата в размер на 2 637 582,86 лв., която представлява внесени средства от собственика и същите са намерили отражение в разходната част на паричния поток. Съдът правилно е изменил РА съобразно констатациите в ССчЕ и я е кредитирал като компетентна и безпристрастна, че сочената сума, представляваща предоставен заем на "Булком плюс" ЕООД, неправилно е включена в разходната част от паричния поток на лицето, тъй като същата представлява част от сумата в размер на 2637582,86 лв., която представлява внесени средства от собственика, осчетоводени по см. 498 и намерили отражение в см. 501 -каса, т. е. с част от тази сума е било извършено разплащане. По касационната жалба на Иван Атанасов Червениванов Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът правилно е приел, че в хода на ревизията е установено наличието на доходи, превишаващи декларираните за 2007 г., поради което е счел за законосъобразен извода на органите по приходите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като декларираните и/или получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние и правилно е възприето облагането да се извърши по реда на чл. 122 от ДОПК. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Неоснователен е довода в касационната жалба за липса на предпоставки за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Както правилно е приел административният съд, в хода на ревизионното производството са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Правилно съдът е приел относно предоставения на жалбоподателя заем в размер на 330 000 лв. от физическото лице Христо Данов, че представените доказателства не могат да установят по безспорен начин, че такъв заем е предоставен през декември 2007 г. Съдът е констатирал, че приходната администрация е установила, че действително такава сума е била дадена от заемодателя и получена от жалбоподателя, но не през 2007 г., а през 2010 г., за което по делото са събрани доказателства. Правилно съдът е приел, че законосъобразно органът по приходите не е включил в паричния поток тези суми при определяне на данъчната основа, тъй като това са плащания по банков път, включени в информацията в ГД по ЗКПО за 2007 г. на лицето, и от която приходите са взети като краен резултат и отразени в приходната част за процесния период. Основателни са и изводите на съда, че органът по приходите правилно е определил данъчната основа чрез изключване на сумата от 292 000 лв., дадена в заем от "Бизнес инвест" ЕООД през 2007 г., като е взето предвид, че предоставените средства са по банков път. При съставяне на ревизионен акт по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, съгласно правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното в производството по обжалване на акта. Фактическите констатации в РА не са опровергани от касатора. Съдът много прецизно е анализирал всяко едно събрано по делото доказателство и при съпоставката им е достигнал до правилния извод, че данъчните органи законосъобразно в РА са определили данъчната основа за облагане с данък по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на коя да е от страните в касационното производство. Водим от горното и в същия съд, Върховният административен съд, Осмо отделение