Определение № 544 от 21.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 16/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Солар-Холд“АД представлявано от изпълнителния директор С. М. и С. Г. чрез адв. А. Драганова, срещу определение №4643/11.11.2024г., постановено по адм. дело №997/2024г. на Административен съд – Хасково. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Претендира се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Общински съвет – Свиленград, с адрес гр. Свиленград, [адрес] представляван от председателя Г. Е. чрез адв. Г. Кеседжи в писмен отговор на частната жалба излага подробни съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по жалба на „Солар - Холд“ АД срещу решение №293/31.07.2024г. на Общински съвет – Свиленград. Със същото е учредено възмездно и срочно право на строеж на „Соларен парк Михалич“ ООД гр. Хасково за срок от 30 години, за изграждане на енергиен обект. „Фотоволтаичен парк“ с номинална мощност от 140 мегавата в поземлен имот с идентификатор 55645.64.13 /номер по предходен план 000013/ по КККР на [населено място], общ. Свиленград, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за електроенергийно производство, целият с площ от 2 906 502 кв.м., съгласно одобрен с решение №596/22.12.2009г. на Общински съвет – Свиленград, проект за изменение на ПУП – ПЗ. След преценка на доводите на страните и на представените доказателства, съдът е приел, на първо място че дружеството няма правен интерес от оспорване на решение № 293/31.07.2024г. на Общински съвет – Свиленград. Административния съд е посочил, че обстоятелството, че на „Солар - Холд“ АД е било учредено право на строеж върху същия недвижим имот, не обосновава правен интерес, тъй като с евентуалната отмяна на решението в правната му сфера няма да настъпи благоприятен правен ефект. На следващо място съдът е установил, че с решението на Общински съвет – Свиленград не се извършва разпореждане с общинско имущество, а е налице управление на такова съгласно чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, поради което решението не представлява акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК и пред административния съд. В определението съдът е прецизирал, че при наличие на засягане на правната сфера на дадено лице с акт от вида на процесния, в полза на носителите на правото на строеж възниква правото на иск по чл. 67 от Закона за собствеността, който е предмет на друго производство от компетентността на гражданския съд. Въз основа на установеното първоинстанционния съд е приел, че подадената срещу решението на Общински съвет- Свиленград жалба е недопустима за разглеждане по същество, поради което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Настоящият съдебен състав, счита че не са налице сочените от частния жалбоподател пороци на съдебния акт, съставляващи основания за отмяната му. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорването от страна на „Солар - Холд“ АД на горепосоченото решение, отнасящо се до учредяване на право на строеж на „Соларен Парк Михалич“ООД за изграждане на енергиен обект „Фотоволтаичен парк“ с номинална мощност от 140 мегавата е процесуално недопустимо поради наличието на основанието по чл. 159, т. 4 от АПК. Изложените в тази връзка мотиви от първоинстанционния съд се споделят изцяло и от касационната инстанция. Следва да се посочи, че за разлика от областния управител, който по аргумент от чл. 45, ал. 4 ЗМСМА е винаги активно процесуално легитимиран да оспорва пред съответния административен съд решенията на общинския съвет без да обосновава наличието на правен интерес, физическите и юридическите лица имат правото да оспорят приетите от общинския съвет решения само и единствено, когато по отношение на тях са налице предпоставките по чл. 147 АПК. Съгласно тази разпоредба право да оспорят административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължение. Това предполага да е налице личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалването, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административния акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права. Никоя от тези предпоставки не е налице в разглеждания случай, като извод за наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес за оспорващия не може да се обоснове и с наведените в жалбата до първоинстанционния съд, както и изложените в частната жалба хипотетични доводи за не погасено по давност право на строеж. Правният интерес предполага, отмяната на обжалвания акт сама по себе си да може да породи правни последици за жалбоподателя, тоест, че жалбата може по този начин, чрез резултата си, да донесе полза на страната, която я е подала. В случая, такъв интерес не е налице за частния жалбоподател, защото оспорването на решението на общинския съвет, независимо от неговия резултат, не би могло да доведе до каквито и да било правни последици в правната му сфера. Дори да се приеме обстоятелството, че в полза на частния жалбоподател е било учредено право на строеж върху същия имот, то в случай, че се отмени процесното решение няма да настъпи промяна в правната му сфера, тъй като същия няма да може да реализира това свое право. Изложените доводи в частната жалба не установяват обстоятелства, които да обосноват извод за наличие на правен интерес за жалбоподателя от оспорването на административен акт от една страна, а от друга страна следва да се посочи, че оплакванията на частния жалбоподател досежно погасяваването на право на строеж върху чужд имот касаят иск по чл. 67 от Закон за собствеността са гражданскоправни и подлежат на разглеждане от гражданските съдилища, по общия исков ред, поради което доводите на частния жалбоподател в тази посока не следва да се обсъждат. По тези съображения, като не е пристъпил към разглеждане на жалбата и е прекратил производството по делото, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила, при съобразяване на направената от настоящия състав корекция в мотивите. С оглед изхода от спора, основателно се явява предявеното от процесуалния представител на ответника по частната жалба искане за присъждане на разноски. Поради това частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Свиленград сумата от 1440.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,