Определение № 1749 от 08.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 136/2025 г.
ВКСII гражданско отделение08.04.2025 г.докладчик Диана Коледжикова
Диспозитив
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал.1 ГПК определение № 1048 от 06.03.2025 г., постановено по гр. д. № 136/2025 г. по описа на ВКС, II г.о като ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК В. Г. П. да заплати на С. А. Б., Д. А. С. и Е. В. П. сумата 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 248, ал.1 ГПК. С. А. Б., Д. А. С. и Е. В. П., действащи чрез процесуалния си представител адв. А. Т., са поискали допълване на постановеното по делото определение по чл.274, ал.2 ГПК, като се присъдят направените за производството разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Препис от молбата е връчен на насрещната страна В. Г. П., който оспорва молбата и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Молбата е процесуално допустима като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирани страни. Разгледана по същество, молбата е основателна. С постановеното по настоящото дело определение № 1048 от 06.03.2025 г. е потвърдено определение № 5397 от 25.11.2024 г. по гр. дело № 3524/2023 г. по описа на ВКС, II г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на В. П. срещу определение № 175 от 22.02.2023 г. по в.гр. д. № 127/2023 г. по описа на Софийския окръжен съд. В посоченото определение липсва произнасяне по въпроса за разноските, сторени пред касационната инстанция. В отговора на частната жалба ответниците по нея са заявили претенция за присъждане на разноски за производството. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие с предмет изготвяне на писмен отговор на частна жалба срещу определение № 5397 от 25.11.2024 г. по гр. дело № 3524/2023 г. по описа на ВКС с уговорено адвокатско възнаграждение 400 лева. Отразено е заплащане на сумата в брой, следователно договорът има правното значение на разписка – доказателство за плащането. Възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение е неоснователно. При тези данни настоящият състав на IІ г. о. на ВКС приема, че са налице основанието по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното определение № 1048 от 06.03.2025 г. – липса на произнасяне по въпроса за разноските, своевременно заявено искане за присъждането им, представен договор за правна защита и съдействие и доказателства, че претендираните разноски действително са били направени. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение