Решение № 4672 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7514/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Министерство на външните работи /МВнР/чрез процесуален представител М.Узунова срещу решение № 12523 от 09.04.2025 г., постановено по адм. д. № 12301/2023 г. по описа на Административен съд – София град в осъдителната му част. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, и, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от З. Й. М. от гр. София иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителния му диспозитив, е предявена и втора касационна жалба от З. Й. М. чрез адв. В.Бенатов. Вторият касатор твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната от него част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли решението в тази част да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявения от М. срещу МВнР иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния му претендиран размер от 20 000 лв. с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, първият касационен жалбоподател, Министерство на външните работи – гр.София, се представлява от началник отдел“Процесуално представителство“ П.Пенчев, който поддържа касационната жалба на доверителя си, оспорва касационната жалба на насрещната страна, а по същество твърди неправилност на решението в осъдителния му диспозитив и правилност на същото в отхвърлителния му диспозитив по съображения, развити в касационната жалба, в писмен отговор на жалбата на насрещната страна, устно – в хода по същество и в депозирани по делото писмени бележки. Вторият касатор, З. Й. от гр.София, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Бенатов, който поддържа касацонната жалба на доверителя си, оспорва касационната жалба на МВнР, а по същество твърди основателност на жалбата на З. М. и неоснователност на жалбата на ответника по съображения, развити в касационната жалба, в писмен отговор на касационната жалба на насрещната страна и устно – в хода по същество. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които подлежащото на инстанционен съдебен контрол съдебното решение е неблагоприятно в обжалваните от тях части, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на Министерство на външните работи е частично основателна, а касационната жалба на З. Й. М. е изцяло неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от З. Й. М. от гр. София срещу Министерство на външните работи –гр.София с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претенцията е за присъждане на обезщетение претърпени от него неимуществени вреди в общ размер от 20 000 лв, както следва – 5000 лв за претърпени морални болки и страдания- накърняване на професионалното му самочувствие на дългогодишен и лоялен служител, чувство на унижение и др., както и 15 000 лв обезщетение за неимуществени вреди от влошено здравословно състояние, причинени му от отменената като незаконосъобразна Заповед № К-189/21.05.2018 на министъра на външните работи, с която на основание чл.68, ал.2,т.2 от Закона за дипломатическата служба е прекратена, считано от 01.06.2018г. командировката на З. М. в посолството на РБългария в Швейцария – гр.Берн, ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 11 834,30 лв, считано от 21.05.2018г. / датата на издаване на Заповед № К-189/21.05.2018 на министъра на външните работи/ до 28.12.2023г./ датата на предявяване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2023г. до окончателното й изплащане. С обжалваното в настоящото съдебно производство съдебно решение, АССГ е осъдил Министерство на външните работи –гр.София да заплати на З. Й. М. от гр.София сума в размер на 5000 /пет хиляди/ лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – негативни емоционални изживявания в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед № К-189/21.05.2018г. на министъра на външните работи, заедно с мораторната лихва върху сумата на обезщетението, изчислена за периода от 30.12.2020г. до 28.12.2023г. в размер на 1633,60 лв / хиляда шестстотин тридесет и три лв и 60 ст/ и законна лихва за периода от 29.12.2023г. о окончателното изплащане на присъденото обезщетение; отхвърлил е иска на З. М. срещу МВнР за сумата над присъдените 5000 лв до пълния му предявен размер от 20 000 лв, ведно с претендираните мораторни и законни лихви върху тази разлика за посочените в исковата и уточнителната молби периоди и е осъдил З. М. да заплати на МВнР сумата от 100 лв съдебни разноски за производството. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че предявеният по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск е допустим като насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК, както и поради обстоятелството, че към датата на предявяването му е налице отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, от който се претендират вредите. След подробен анализ на събраните по делото доказателства – медицинска документация, показанията на трима свидетели, допусната и приета като неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза – поотделно и в тяхната цялост, съдът е заключил, че по отношение на първата претенция- 5000 лв неимуществени вреди от претърпени морални вреди- чувство на унижение, накърнено професионално самочувствие, раздразнение и безпокойство от уронване професионалното име на ищеца- се доказва наличието и на останалите материалноправни предпоставки, които следва да са налице кумулативно, за да се реализира отговорността на ответника за вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - налице са реално настъпили вреди от вида на твърдените и същите са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за прекратяване на дългосрочната му командировка в посолството ни в Швейцария – гр. Берн. АССГ е заключил, че предвид времето, в което са търпени вредите, техния характер и интензитет, справедливият им размер по чл.52 от ЗЗД съвпада с претендирания такъв, поради което е осъдил Министерство на външните работи да заплати на ищеца сумата от 5000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 29.12.2023г. до окончателното й изплащане. По отношение дължимата мораторна лихва съдът е присъдил сумата от 1633,60 лв върху главницата от 5000 лв, дължима според него само в периода от 30.12.2020г. – датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на дългосрочното командироване на ищеца до 28.12.2023г. – датата на предявяване на исковата молба, като за останалата претендирана сума като мораторна лихва и за останалия период на претендирането й съдът е отхвърлил исковата претенция като неоснователна. АССГ е отхвърлил изцяло претенцията на М. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед № К-189/21.05.2018г. на министъра на външните работи в размер на претендираните от него 15 000 лв ,изразяващи се в претърпени от него болки и страдания от влошено в резултат на заповедта здравословно състояние – придобита [заличен текст], придружена със [заличен текст] и др. Анализирайки приложената медицинска документация и приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, съдът е стигнал до извода, че по отношение тази претенция не се доказва наличието на последната от изискуемите по закон материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – не се доказва наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между документираните заболявания на ищеца, съответно - влошаване на здравословното му състояние и издаването / действието на отменената впоследствие като незаконосъобразна заповед за откомандироване. М. е бил хоспитализиран за първи път с диагноза [заличен текст], [заличен текст] цели 4 месеца след издаване на заповедта ,като, както от поставената диагноза, така и от назначеното му лечение, е видно, че се касае за здравословни проблеми, далеч предхождащи датата на хоспитализация, съответно-датата на издаване на незаконосъобразната заповед-[заличен текст] /[заличен текст]/ при данни за дългогодишна [заличен текст] / завишени стойности на холестерол/. Според съда, дори да се приеме, че стресът от издаване на заповедта е допринесъл също за проявата и развитието на констатираното заболяване, той е на последно място от евентуалните причини за възникване на това заболяване – от една страна, а от друга- видно от констатациите на вещото лице, самият ищец не е приемал редовно назначената му терапия, с което също е допринесъл за влошаване на здравословното си състояние. По горните съображение АССГ е отхвърлил изцяло претенцията на М. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв претърпени болки и страдания от влошено в резултат на отменената заповед за откомандироване здравословно състояние, ведно с акцесорната претенция за лихви върху тази сума. Съдебното решение е частично неправилно. Настоящата касационна инстанция споделя установената от административния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи за наличие на всички материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Министерство на външните работи за претърпени от ищеца неимуществени вреди – чувство на унижение, накърнено професионално самочувствие и уронване на професионален авторитет, резултат от отменената като незаконосъобразна Заповед № К-189/21.05.2018г. Правилно административният съд е приел за недоказани претендираните по делото неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от М. болки и страдания от влошеното му в резултат на незаконосъобразната заповед здравословно състояние. По отношение установените факти и цитираните по-горе правни изводи съдът не намира за необходимо да изразява допълнителни мотиви и препраща към изводите на АССГ като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК Неправилно обаче съдът е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – 5000 лв за претърпени морални вреди – уронен професионален престиж, чувство на унизеност и накърнен авторитет в службата, раздразнителност, усещане за несправедливост и др. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Безспорно ищецът е претърпял негативни усещания от предсрочното му откомандироване, но съдът неправилно и в нарушение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е приел, че за тези неимуществени вреди се дължи обезщетение в пълния размер на претенцията - 5000 лв. Неправилно, при преценка на времетраенето и интензитета на търпените от ищеца негативни емоции, АССГ е приел за ирелевантни при определяне размера на обезщетението обстоятелствата, че до изтичане на командироването на М. са оставали само два месеца, както и обстоятелството, че с откомандироването му трудовите му правоотношения с ответника се запазват.Съобразявайки и тези обстоятелства, които не следва да се неглижират при определяне интензитета и времетраенето на вредите, подлежащи на обезвреда, следва да се приеме, че справедливият размер на обезщетението за причинените му вреди е 3000 лв. Съдебното решение на АССГ в частта му, в която Министерство на външните работи е осъдено да заплати на З. Й. М. обезщетение за неимуществени вреди – накърнен професионален престиж,чувство на унижение, раздразнение, усещане за несправедливост в размер над 3000 лв до присъдения размер от 5000 лв се явява неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Същото следва да бъде отменено в тази му част, а искът, предявен срещу Министерство на външните работи за сумата над 3000 лв следва да бъде отхвърлен. Съответно на главницата следва да бъде намален и размерът на присъдените изтекли до датата на предявяване на исковата молба лихви, дължими за периода 30.12.2020г. -28.12.2023г., като съдебното решение следва да бъде отменено в частта за сумата над 979.60 / деветстотин седемдесет и девет лв и 60 ст/ до присъдения размер от 1633,60 лв Предвид изхода от спора З. Й. М. от гр. София следва да бъде осъден да заплати на Министерство на външните работи сумата от 100 /сто/ лева съдебни разноски за касационната инстанция. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение