Определение № 1025 от 13.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 344/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 221/12.12.2022 г. по гр.д.№ 24/2022 г. на Окръжен съд – Разград, с което е потвърдено решение № 191/08.08.2022 г., постановено по гр.д. № 323/2021 г. на Районен съд – Исперих. С потвърденото решение е уважен предявеният от „АВВАА“ ЕООД против [община] установителен иск, по чл. 124 ал. 1 ГПК, за установяване съществуващо между страните правоотношение по „предварителен“ договор за наем на общински терен, сключен на 29.08.2019г.. Касаторът оспорва правилността на въззивния акт, поради съществено процесуално нарушение на въззивния съд – непроизнасяне по възражение за нищожност на договора, като оспорва и дадената от съда квалификация на същия - договор за наем, сключен под отлагателно условие въвеждането в експлоатация на разрешение за поставяне върху общинския терен обект, а не предварителен договор за наем. Оспорва и решаващия извод на съда за липса на предпоставки за едностранно прекратяване на договора от страна на наемодателя, тъй като съобразеното от същия неизпълнение на наемателя / непредставени доказателства, че е кандидатства по програма за еврофинансиране / не е скрепено с кореспондиращо договорно задължение на същия, при неизпълнение на което се поражда потестативно право на наемодателя да развали договора. Касаторът излага обстойни съображения по възраженията си за нищожност и възникнало за него потестативно право за „разваляне по право „ на договора. Ответната страна – „АВВАА“ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради следното: Предвид визираната от ищеца в исковата молба и поддържана от ответника квалификация на спорното правоотношение – като предварителен договор за наем, вкл. с възражение срещу дадена от съдилищата квалификация - договор за наем, сключен под отлагателно условие, цената на предявения установителен иск следва да бъде определена по реда на чл. 69 ал. 1 т. 4 ГПК - от стойността на окончателния договор, определима от оценимата парична престация по същия – договорената наемна цена от 78,58 лева без ДДС, съответно 94,30 лева с ДДС за 7 – годишен период / какъвто срок на договора за наем страните са уговорили /. Същата възлиза на 6 600,72 лева в първия и 7 921,20 лева във втория случай, но и в двата е под законодателно предвидения минимален праг за касационна обжалваемост по търговски дела. Търговският характер на делото се определя от качеството на ищеца – търговец, сключил процесната сделка с оглед търговската си дейност, предвид характеристиката на обекта, за изграждането принадлежност към който / преместваемо съоръжение - покритие с тента, към кафене – аперитив, стопанисвано от ищеца / е договорено наемането на общинския терен. Оттук следва търговския характер на сделката, определим по субективен критерий - чл. 286 ал. 1 ТЗ. Последното предполага правоотношението между страните да се подчини изцяло / спрямо всяка от тях / на режима на търговските сделки, съгласно чл. 287 ТЗ и доколкото друго не следва от закона. Следователно, с оглед цената на иска касационната жалба е недопустима, на основание чл.280 ал. 3 т.3 пр. второ ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение