Определение № 3 от 22.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1102/2020 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на „УСТРА - БЕТОН“ ООД, представлявано от адв. Т. Б., за спиране на изпълнението на въззивно решение № 206 от 13.12.2019г. по в.гр.д. № 207/2019г. на Окръжен съд – Кърджали. С решението, чието спиране се иска, е потвърдено решение № 227 от 02.05.2019г. по гр.д. № 1551/2018г. на Районен съд – Кърджали в частта, с която касаторът е осъден да заплати на М. Д. Д. сумата 20 743,57 лева – неплатена цена на услуги демонтаж на съоръжения от желязо и извозване на строителни съоръжения от желязо по фактура № [ЕГН]/13.05.2015г. и договор за цесия от 10.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата 6 317,66 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 20 743,57 лева за периода от 20.10.2015г. до 19.10.2018г. включително. Въззивното решение е съобщено на молителя на 18.12.2019г., а касационната жалба срещу него е подадена на 20.01.2020г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване в размер на 30 лева и надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.3 ГПК в размер на 27 061,23 лева, която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 21.07.2020г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на въззивно решение № 206 от 13.12.2019г. по в.гр.д. № 207/2019г. на Окръжен съд – Кърджали. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение