Определение № 509 от 01.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3861/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Софийска градска прокуратура против разпореждане от 19.05.2014г. по гр. дело № 11927/2013г. на Софийски градски съд, гражданско въззивно отделение, II-Д състав, с което е върната въззивна жалба на П. срещу решение № I-44-80 от 26.04.2013г. по гр. дело № 55073/2012г. на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 44 състав. Ответникът Р. Т. З. не е взел становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. С разпореждането, предмет на обжалване, съставът на Софийски градски съд е върнал въззивната жалба на П. срещу цитираното по-горе решение на Софийски районен съд в частта, с която са уважени исковете на Р. Т. З.. Като правно основание за връщане на жалбата е посочена разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Разпореждането е неправилно. Производството по гр. дело № 11927/2013 г. е образувано пред въззивната инстанция по въззивна и насрещна въззивна жалби на страните в настоящето производство. С протоколно определение от 11.04.2014г. Софийски градски съд е оставил жалбата на ответника по исковете без движение с указание в едноседмичен срок от постановяване на определението да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на второинстанционния съд в размер на сумата 5 лв. С обжалваното разпореждане въззивният съд е констатирал, че П., редовно уведомена за указанията на съда не е изпълнила последните и е постановил връщане на въззивната жалба. Неправилно въззивният съд е приел, че по исковете за обезщетения за вреди по ЗОДОВ прокуратурата дължи държавна такса. Съгласно чл. 84, т. 1 ГПК, освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски държавата и държавните учреждения, освен в изключенията, предвидени от нормата - по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост. Постановеното с нормата освобождаване от заплащане на държавна такса се отнася и за прокуратурата, която е от кръга на посочените в разпоредбата правни субекти, отговарящи по искове за вреди против държавата по ЗОДОВ. От цитираната правна уредба се налага извода, че в производство, образувано по жалба на държавен орган срещу решение, постановено по иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ държавна такса не се дължи от жалбоподателя - държавен орган. По ЗОДОВ и в конкретната хипотеза се ангажира отговорността на държавата чрез нейните органи, поради което се прилага правилото на чл. 84, т. 1 ГПК и съответно държавна такса не се дължи. С оглед на изложеното следва да се приеме, че прокуратурата не дължи заплащане на държавна такса по подадената от нея въззивна жалба. Предвид горните съображения Върховният касационен съд в настоящия си състав приема, че като е оставил без движение въззивната жалба на прокуратурата за внасяне на държавна такса въззивният съд е процедирал незаконосъобразно. Освен това, като е постановил разпореждане за връщане на въззивната жалба Софийски градски съд е постановил неправилен съдебен акт, който трябва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на процесуалните действия. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение