Решение № 8360 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3259/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез гл. юрк. Методиева, срещу решение № 2611 от 21.01.2026 г. по адм. дело № 10644/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С обжалваното решение КЕВР е осъдена, да заплати на „БЕТАПАРК“ ООД, обезщетение за имуществени вреди за периода от 01.01.2024 г. – 30.06.2024 г., на основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), изразяващи се в пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразно бездействие на КЕВР да изпълни задължение по чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в размер общо на 98 615,58 лв., от които 93 286,76 лв. – главница и 5 328,82 лв. - законна лихва, за периода от преустановяване на бездействието – 01.07.2024 г., до подаване на исковата молба - 28.10.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 93 286,76 лв. считано от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2024 г., до окончателното изплащане и КЕВР е осъдена да заплати на „БЕТАПАРК“ ООД, разноски по делото в размер на 13 315 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Според касатора не са налице кумулативно предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и на предявените при условията на евентуалност искове по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на КЕВР.

Не е съществувало нормативно установено задължение за КЕВР да измени определените премии в полза на икономическия оператор, считано от 01.01.2024г.

Не е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов пазар за процесния период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия.

Касаторът поддържа, че към края на м. ноември отклонението от прогнозната пазарна цена за базов товар е било 14,6 %, съобразно заключението на вещото лице по основната Съдебно-икономическа експертиза (СИЕ).

Излага съображения, че в случая приложимата национална разпоредба транспонира чл.6, §2 от Директива (ЕС) 2018/2001, която дава възможност на държавите-членки за изменение на вече приетото равнище по схемите за подпомагане и изкупуване на електрическа енергия от производители от възобновяеми източници и тази уредба е диспозитивна, а не императивна.

Твърди, че в случая не е налице незаконосъобразно бездействие на КЕВР, защото съгласно тълкуването на чл.31б, ал.2 ЗЕ административният орган следва да издаде административен акт при изпълнение на хипотезата на нормата. Издаването на индивидуален административен акт по силата на нормата се признава и от ищеца, който неправилно поддържа, че административният орган е бил длъжен служебно да издаде такъв акт в определен срок. При това, разпоредбата съдържа единствено ограничение за органа за действие по-често от веднъж на 6 месеца от датата на влизане в сила на актуалната редакция на нормата, а не задължение за него за действие в този срок. Неправилно първоинстанционният съд приел, че нормата предвижда обвързана компетентност на административния орган да издаде административен акт в определен срок.

Излагат се подробни съображения и относно неправилно определения размер на обезщетението

Касаторът иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което съединените искове на „БЕТАПАРК“ ООД срещу КЕВР да бъдат отхвърлени.

Алтернативно иска да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК.

Ответникът – „БЕТАПАРК“ ООД, чрез адв. Павлова, оспорва касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно по мотивите, изложени в него.

В представения писмен отговор претендира разноски за касационна инстанция, съобразно представен списък.

Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за допустимост на подадената касационна жалба, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Подробни съображения излага в писмено заключение приложено по делото.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на заявените касационни основания и при дължимата служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба, подадена от „БЕТАПАРК“ ООД, с която са предявени искове срещу КЕВР с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 от АПК и в условията на евентуалност - чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за периода от 01.01.2024 г. – 30.06.2024 г., в размер общо на евровата равностойност на 98 615,58 лв., от които 93 286,76 лв. – главница и 5 328,82 лв. - законна лихва, за периода от преустановяване на бездействието – 01.07.2024 г., до подаване на исковата молба - 28.10.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 93 286,76 лв. считано от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2024 г., до окончателното изплащане.

Имуществените вреди се претендират като пропуснати ползи от реализацията на произведените от ищеца количества електрическа енергия и продадени на организиран борсов пазар, чрез търговец на електрическа енергия, за които съответния период са получени премии за компенсация от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) в по-нисък размер, тъй като КЕВР не е изпълнила задължението си по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ да измени определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия.

По делото не е било спорно, че дружеството притежава фотоволтаична електрическа централа „БЕТАПАРК“, с инсталирана мощност от 2 МВт, разположена в ПИ 119015 и ПИ 119017 (стар ПИ 119016), землището на гр. Ихтиман, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №ДК-07-ЮЗР-85/13.10.2010 г., издадено от Началник РДНСК Югозападен район.

По делото не е било спорно и обстоятелството, че дружеството е имало сключен с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ („ФСЕС“) Договор за компенсиране с премии № ВЕИ-195 от 31.07.2019 г. в сила от 01.08.2019 г. със срок на валидност до 13.10.2035 г.

От „БЕТАПАРК“ ООД са получавани премии за произведеното количество електрическа енергия от собствения си ФЕЦ, включително и за процесния период 01.01.2024 г. - 30.06.2024 г. Размерът на премията, дължима в полза на „БЕТАПАРК“ ООД, за периода 01.07.2023 г. - 30.06.2024 г., е определената от КЕВР с Решение № Ц-13 от 30.06.2023 г., поправено за явни фактически грешки с Решение № ФГ-3 от 25.10.2023 г. на КЕВР, и е в размер на 448,84 лв/МВт, посочено по т.1.9 от Решение № Ц-13/30.06.2023 г.

За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е назначил основна и допълнителна СИЕ. Заключенията на вещото лице – основно и допълнително, са приобщени към доказателствения материал без оспорване от страните.

От правна страна съдът е приел исковете с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за процесуално допустими и ги е уважил изцяло като доказани по основание и размер. Поради уважаването на главните искове съдът не е разгледал евентуалните по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът е обсъдил приложимите разпоредби и е направил извод, че по отношение на КЕВР е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като е осъществено бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт или неизвършване на действие, което той е длъжен да извърши по силата на закона.

АССГ е посочил, че КЕВР има задължението да измени определените премии при наличие на две предпоставки: 1/ да е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия и 2/ изминал 6-месечния период. Съдът е извършил съпоставка на чл. 31б, ал.2 от ЗЕ изм., бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., с предходната му редакция (в сила до 13.10.2023 г.) и е посочил, че при старата редакция КЕВР действително е действала при условията на оперативна самостоятелност, тъй като тогава разпоредбата е предвиждала, че “Комисията има право при необходимост да измени определените премии,…”. Прието е, че понастоящем, КЕВР има задължението да измени определените премии, при наличие на горепосочените предпоставки, което следва от използвания от законодателя израз в чл. 31б, ал.2 от ЗЕ изм., бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., „КЕВР изменя определените премии“. В тази насока е обсъдена и редакцията на алинея 1 на чл.31б от ЗЕ, която не е изменена от законодателя. Съдът е достигнал до извод, че същата, както сега, така и в предходните редакции, предвижда, че „Комисията има право, при необходимост да изменя утвърдените цени на електрическата енергия….“, което обуславя извод, че при определяне на посочените цени по ал.1 на чл.31б от ЗЕ, КЕВР действа при условията на оперативна самостоятелност, но що се отнася до изменение на определените премии, законодателят е въвел задължението за КЕВР да ги изменя при наличие на горепосочените предпоставки. По тези съображения АССГ е приел, че в този случай Комисията действа при условията на обвързана компетентност.

В мотивите на решението са обсъдени измененията в разпоредбите на чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ, ДВ бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. и чл. 40, ал. 2 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, издадена от КЕВР (НРЦЕЕ), ДВ бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., както и твърденията на ищеца във връзка с постигнатата пазарна цена за базов товар за релевантния период, прогнозната такава за оставащия срок от ценовия период и направените от негова страна предварителни изчисления по отношение на дължимата премия в случай на „съществено изменение“ по смисъла на §1, т. 16а от ДР НРЦЕЕ.

Съдът е приел, че е доказано наличие на съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов пазар за процесния период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия.

Кредитирано е заключението на вещото лице по СИЕ /основно и допълнително/, според което е налице въпросното съществено изменение и същото безспорно надвишава законово определения праг от 15%. Съдът е съобразил данните за прогнозните цени към м. декември 2023 г., а не тези към предходния месец, тъй като премиите се изменят от 01 януари на следващата година и данните към месец декември са по-близки и относими към прогнозата, която следва да се направи. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е обоснован извод, че към 01.01.2024 г. КЕВР е имала задължението да измени размера на премиите, тъй като от една страна е било налице съществено изменение над 15% и към 01.01.2024 г. е изминал период повече от 6 месеца, считано от последното изменение на премията след Решение Ц-13/30.06.2023 г.

Направен е извод, че констатираното бездействие на КЕВР е при изпълнение на административна дейност, доколкото КЕВР е държавен орган и определянето на премиите, съгласно и в сроковете, предвидени в чл. 31б, ал.2 от ЗЕ е свързано с правомощията й по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола, съгласно чл.1, ал.1 от ЗЕ.

АССГ е приел, че е налице и следващата предпоставка за ангажиране на отговорността на КЕВР по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Направен е извод, че в случая пропуснатите ползи на ищеца са реални и неизменни, тъй като настъпилата вреда, представлява разликата между изплатените на ищеца премии през исковите периоди и тези, които биха били изплатени, ако органът не бе бездействал и бе изпълнил задължението си по чл. 31б, ал.2 от ЗЕ.

Съдът е достигнал до извод, че в случая е налице и пряка причинна връзка между противоправното бездействие и претърпените вреди. Счел е, че тази връзка не е прекъсната и опосредена от сключения между ищеца и ФСЕС Договор за компенсиране с премии ВЕИ-86 от 31.10.2018 г. в сила от 01.01.2019 г., със срок на валидност до 10.05.2032 г., тъй като размерът на премиите, определен от КЕВР е задължителен за тях по силата на оправомощаването на ответника от закона да я определя. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на основната СИЕ в раздел I т.1-7. и определената дължима премия в размер на 522,41 лв/МВтч и е приел, че стойността на разликата в приходите от премия възлиза на 93 286,76 лв.

Въз основа на изложеното АССГ е достигнал до извод, че предявените главни искове за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от бездействие на КЕВР, са основателни и ги е уважил изцяло, в посочения размер от 93 286,76 лв., ведно със законната лихва върху сумата на главницата, считано от 01.07.2024г. до завеждане на исковата молба и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Основателно е твърдението поддържано в касационната жалба, че неправилно съдът е приел за установени всички предпоставки за ангажиране отговорността на КЕВР по реда на ЗОДОВ.

Съгласно на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. От съдържанието на нормата следва, че фактическият състав при осъществяването на който може да се търси обезщетение за вреди включва:

1. незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината, извършени при или по повод изпълнението на административна дейност;

2. реално да е настъпила вреда и

3. пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Изцяло в тежест на ищеца е да докаже наличието на регламентираните в нормата предпоставки, а съдът проверява дали те са се осъществили така както се твърди. Липсата на която и да е от предпоставките препятства реализирането на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, т.е. изискването е те да са осъществени кумулативно.

При разглеждането на делото първоинстанционният съд лаконично е посочил, че е налице незаконосъобразно бездействие на КЕВР по повод изпълнението на възложената му административна дейност. Според мотивите на решението, бездействието на КЕВР е основание за ангажиране отговорността му по ЗОДОВ, тъй като не е изпълнил задължението си по чл.31б, ал.2 ЗЕ да измени определените премии при наличие на съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. Позовавайки се на формирана съдебна практика на ВАС, решаващият състав е приел, че това административното правомощие е възложено с изменението на приложимата нормативна уредба след 13.10.2023 г. и неизпълнението му представлява неправомерно бездействие. Констатираното бездействие, според АССГ обхваща както визираните фактически, така и правните действия (в този смисъл са цитирани: решение № 4954/08.05.2026 г. по адм. д. № 11421/2025 г. по описа на ВАС, решение 409/16.01.2025 г. по адм. д. № 6988/2024 по описа на ВАС и др.), вкл. действията, за които по смисъла на чл. 21 АПК органът постановява индивидуален административен акт, както и административните услуги по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за администрацията (решение № 2914/20.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9719/2024 г. по описа на ВАС).

Правните изводи на АССГ не се споделят от настоящата инстанция.

Дейността на органите на изпълнителната власт винаги е свързана с изпълнение на нормативни актове, т.е. тя винаги е в изпълнение на закона. В правната доктрина се приема, че „Най-често административните правоотношения са последица на властнически, административни актове издадени от компетентен орган на държавно управление“ (Административно право на РБ/обща част); проф.д-р И..Дермендижев; доц.к.ю.н. Д. Костов; гл.ас. к.ю.н. Д. Хрусанов; изд. 1993 г./.

Осъществявайки дейността си КЕВР, съгласно раздел IV, Глава трета „Регулиране на дейностите в енергетиката“ от ЗЕ, има правомощието да измени определените премии за изкупуване на енергия, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия – чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ, изм. ДВ бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.

Ищецът претендира, че е претърпял вреди от противоправно бездействие на административния орган да изпълни задължение, пряко произтичащо от нормативния акт, да измени служебно определените премии по решение № Ц-13/30.06.2023 г. по реда на чл.31б, ал.2 от ЗЕ.

С оглед това твърдение главният спорен правен въпрос по делото е: дали по силата на чл.31б, ал.2 от ЗЕ е налице задължение за административния орган за издаване на нарочен индивидуален административен акт на КЕВР в определен от закона срок за изменение на определените премии и ако това е така, дали бездействието на органа да издаде служебно такъв акт може да бъде определено като „незаконосъобразно бездействие“ по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.203, ал.1 във връзка с чл.256, ал.1 от АПК като част от фактическия състав за присъждане на исканото обезщетение.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2024 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по т.д.№1/2022 г., в което е обсъден въпроса относно характера на актовете, които се издават по чл.31б, ал.2ЗЕ, е прието, че „е налице специфика на административния акт, приеман служебно по инициатива на регулаторния орган (чл. 31б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ), като КЕВР има право при необходимост да измени определените премии, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия.“ Следователно, ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС приема, че за да бъдат изменени определените премии, на основание чл.31б, ал.2 ЗЕ, е необходимо издаване на административен акт. Необходимо е властническо волеизявление, с което да се определи дали са осъществени предпоставките на чл.31б, ал.2 ЗЕ. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да извърши преценка на пазара на електрическа енергия и да издаде или да откаже издаването на решение по чл.31б, ал.2 ЗЕ. Решението е конститутивен административен акт по чл.21, ал.1 АПК, защото едва с издаването му икономическият оператор получава субективното право на премия, различна по размер от вече установената с предходно решение на КЕВР.

Необходимостта от издаване на административен акт като волеизявление на компетентния административен орган за обсъжданото изменение на премията изключва възможността неиздаването на такъв акт да представлява бездействие по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ.чл.203, ал.1 АПК. Там лимитативно, изчерпателно и алтернативно са изброени хипотезите на право на обезщетение: от незаконосъобразен административен акт; от незаконосъобразно действие или от незаконосъобразно бездействие.

Изложеното следва както от доктрината, така и от трайната съдебна практика на Върховния административен съд от приемането на АПК до сега.

Още в първия Коментар на АПК, изд.Сиела 2006 г., стр.446 е посочено, че: „не са предмет на защитата (има се предвид тази по чл.256 АПК) задълженията за волеизявления т.е. за издаване на административни актове (извън тези по чл.21, ал.4 – декларативни по своя характер). Неизпълнението им се преодолява по реда за оспорване на отказите, респ. на мълчаливите съгласия, като видове индивидуални административни актове – чл.21, ал.1“ (Пак там). Също така: „задълженията трябва да произтичат пряко от правната норма при настъпването на определен юридически факт, т.е. както възникването, така и съдържанието им не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление“ (Пак там).

Същото разбиране е застъпено и в Коментар на АПК, изд.Труд и право 2013 г. стр.1480, абзац втори: „Бездействието“ на административния орган да издаде административен акт (общ или индивидуален) не е неизпълнение на фактическо действие, дължимо пряко по закон.

Изложеното следва и от трайната съдебна практика на ВАС по чл.256, ал.1 АПК.

Безпротиворечиво във формираната през годините съдебната практика се приема, че: „Не представляват фактически бездействия по смисъла на чл. 256 АПК отказът или забавата да се издаде административен акт, неиздаването на документ, неиздаването на административен акт, несезирането на друг помощен орган, непроизнасянето по сигнали, неизвършването на административна услуга по смисъла на § 1, т. 5 ДР АПК, както и други правни действия и/или волеизявления, които административният орган упражнява по силата на закон, в това число и посочените по-горе“, както е посочено в определение № 7757 от 9.07.2026 г. по адм. д. № 6739/2026 г. на ВАС. В този смисъл са определенията постановени по адм.д. №3050/2026 г.; адм.д.№5420/2026 г.; адм.д.№4455/2026 г. и постановените решения на ВАС по адм.д.№6965/2013 г.; адм.д.№10108/2014г. адм.д.№13299/2014 г.; адм.д.№2438/2016 г.; адм.д.№5366/2017 г.; адм.№9045/2017 г.; адм.д.№11353/2021 г. и много други.

За пълнота на изложението следва да се подчертае, че от цитираните от първоинстанционния съд решения на ВАС не следват направените от съда правни изводи. С Решението по адм.д.№ 9719/24г. е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иска по чл.1, т.1 ЗОДОВ като за да приеме, че не е налице противоправно бездействие ВАС е цитирал цитираното по-горе от Коментара на АПК на изд.“Сиела“, но то е некоректно цитирано от първоинстанционния съд по настоящото дело. В решението по адм.д.№ 8904/16 е решен казус за обезщетение за вреди от неизпълнение на съдебно решение, а по адм.д.№9045/17г. става дума за фактическо действие по невръчване на индивидуален административен акт, което има правно значение и следва да се различава от волеизявление на административен орган за издаване на индивидуален административен акт.

Независимо от казаното, основателно в касационната жалба се поддържа, че разпоредбата на чл.31б, ал.2 от ЗЕ не съдържа задължение за произнасяне на КЕВР в определен срок. Това е така, защото задължение на административния орган е да следи налице ли е съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия; органът е компетентен (т.е има право и задължение) при определените предпоставки да издаде индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 АПК, но няма законово задължение за срок, в който да го направи. Единственото, което му е предписано е да не издава такова решение преди изтичане на 6 месечен период. Административният орган би имал срок за произнасяне, ако бъде сезиран с искане от икономически оператор за увеличаване на премията и това ще е инструктивният срок за издаване на индивидуален административен акт по Раздел I на Глава Пета от АПК.

От всичко изложено следва, че срещу твърдяното бездействие, на което се позовава ищецът в първата инстанция, което е възприето като предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по ЗОДОВ от първоинстанционния съд поради липсата на служебно издаване на решение от КЕВР, защитата е по реда на глава Десета „Обжалване на административни актове пред първа инстанция“ (в случай, че е поискано издаването на индивидуален административен акт с искано от икономическия оператор съдържание и това му е отказано изрично или мълчаливо), а не направо предявяване на иск за обезщетение по реда на чл.203 и следващи от АПК. Едва в процеса по оспорване на такъв изричен или мълчалив отказ трябва да се решат въпросите трябвало ли е органът да действа в определен срок и при каква компетентност (обвързана или оперативна самостоятелност). Преценката дали органът действа при обвързана компетентност или при оперативна самостоятелност е от значение в производство по обжалване на административен акт, издаден въз основа на чл.31б, ал.2 ЗЕ или постановен отказ, но в производството по обезщетение тя е ирелевантна, поради което първоинстанционното решение е необосновано. Едва след отмяната на незаконосъобразен изричен отказ за издаване на акт с исканото съдържание, дружеството ще може да претендира вреди от отменения незаконосъобразен акт.

Обратното разбиране, мотивирано от първоинстанционния съд, води до резултат, че всеки път, когато частно-правен субект може да поиска издаването на позитивен за него индивидуален административен акт от компетентен административен орган, но не прави това, може направо да предяви иск за обезщетение за вреди от служебното неиздаване на акта от съответния орган като претендира размер на вредите, съгласно дължимото, според ищеца, съдържание на неиздадения акт. В резултат от това разбиране, в случая компетентността на КЕВР за издаване на акт с позитивно за ищеца съдържание ще бъде подменена като размерът на изменената премия за първи път ще се определи от административния съд.

В заключение, неиздаването на решение за изменение на определените премии по чл.31б, ал.2 ЗЕ не представлява бездействие, като част от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. След като нормата от ЗЕ изисква издаването на административен акт, който има самостоятелно правно значение според цитираното по-горе тълкувателно решение №1/22.02.2024 г. по т.д.№1/2022 г. и подлежи на пряк съдебен контрол относно неговата незаконосъобразност, то е невъзможно едновременно да има и незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл.203 АПК.

Като не е установена първата предпоставка на обсъжданата отговорност, административният съд е постановил решението, с което са уважени исковете с правно основание по чл.1, ал.1 ЗОДОВ и в частта за разноските в противоречие с материалния закон и необоснованост, което налага отмяната на решението и постановяване на ново по същество, с което тези искове следва да се отхвърлят.

Съдът не е разгледал евентуално съединените искове за претърпени вреди на основание чл.2в, ал.1, ЗОДОВ, тъй като главните искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са били приети за основателни. Затова след постановяване на настоящето решение делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по тези претенции.

Ищецът основава тези претенции с твърдение за нарушение на чл. 4, § 3 и чл. 6, § 1 и § 2 от Директива (ЕС) 2018/2001, осъществено чрез неиздаването от КЕВР на решение по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ за изменение на определените с Решение № Ц-13/30.06.2023 г. премии за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да провери наличието на кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на КЕВР по чл. 2в от ЗОДОВ, като установи допуснато ли е нарушение на правна норма от Съюзното право и дали тя предоставя права на частноправните субекти; при констатиране на извършено нарушение дали то е достатъчно съществено, за да обоснове отговорност по ЗОДОВ и да установи наличието на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от дружеството вреда.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази и обстоятелстото, че не всяко нарушение на правото на Съюза е такова, че да доведе до ангажиране отговорността по ЗОДОВ, а само това, което е извършено при явно несъобразяване с практиката на СЕС в съответната област. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер.

При този изход на спора в полза на КЕВР се дължат разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък на същите в размер на 1436.74 евро

Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,