Определение № 1636 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2026 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Ч. В. П., чрез адв.Г. за отмяна на влязло в сила решение № 20148975/30.06.2021 г. по гр.д. № 27180/2020 г. на Софийски районен съд, 177 състав, с което е признато за установено, че молителят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1 187,65 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот с адрес [населено място], [улица], ет.2, офис 2, ведно със законната лихва от 24.03.2020 г. до окончателното изплащане; 102,84 лв.- лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до 17.02.2020 г.; 26,31 лв.- цена на такса дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. до 17.02.2020 г., ведно със законната лихва от 24.03.2020 г. до окончателното изплащане. Със същото решение молителят е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 652,70 лв. – разноски за производството. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение, тъй като на молителят не е бил редовно призован както за първото открито съдебно заседание, така и за последвалите такива и по този начин е бил лишен от възможност да участва в процеса. Дори и да се приеме, че процедурата по чл.47, ал.1 ГПК за призоваване на ответника чрез залепване на уведомление да е била редовна, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, но не е сторил това. Излага твърдение, че за решението на Софийски районен съд е узнал на 22.08.2025 г. когато е получил по ел.поща писмо с предмет „нотификация на запор“, изпратено от отдел Управление на запори на „Уникредит Булбанк“ по изп. дело № 20258530400898 по описа на ЧСИ А. Д., образувано на основание изп.лист, издаден по гр.д. № 27180/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 177 състав за сумата на разноските, присъдени на „Топлофикация София“ ЕАД с решение № 20148975/30.06.2021 г. При така изложените обстоятелства молителят твърди, че са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото и иска неговата отмяна. Ответникът – „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал отговор, в който поддържа становище за недопустимост на молбата за отмяна, тъй като е подадена извън срока, чиито начален момент е влизане в сила на решението, а в настоящия случай това е станало на 24.11.2021 г.м от узнаване на решението. Излага становище и за неоснователност на молбите за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице – страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В същата са изложени твърдения за наличие на основанието за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молбата е постъпила в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, считано от узнаване на съдебното решение – на 22.08.2025 г. Ето защо, молбата се явява процесуално допустима и редовна, т.е. налице са предпоставките за разглеждането й в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение