Определение № 1983 от 17.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Г. П. В., В. П. В., В. К. В., С. К. В., М. В. Б., Я. В. П. и Н. В. П., чрез адв. Т. П. и адв.А. А., против определение № 141 от 19.01.2026г., постановено по ч.гр.д. № 2348/2025г. на Софийския апелативен съд, 12 състав. С това определение съставът на САС е оставил без уважение молбата на жалбоподателите за допускане поправка на очевидна фактическа грешка на определение № 2733/21.10.2025г., постановено в същото частно производство, изразяваща се в липса на произнасяне в диспозитива на съдебния акт за отмяната, на основание чл. 398, ал.3 ГПК, на допусната с определение от 14.3.2025г. по ч.гр.д. №2992/2025г. обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на жалбоподателите. В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на определението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като се иска отмяната му и вместо това да се допусне исканата поправка на очевидната фактическа грешка в диспозитива на определение № 2733/21.10.2025г. В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответниците по жалбата- " Ес Джи Ви Инвест" ООД и "Ак Кепитъл" ООД, чрез процесуалния си представител адв.Р.Д., оспорват същата, като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК решението/определението за поправка на очевидна фактическа грешка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване основното решение/определение. В случая въззивният съд е оставил без уважение искането на частните жалбоподатели за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение, с което след отмяна на пъровоинстанционно определение е уважил искането по чл. 398, ал.1 ГПК на ищците в производството за замяна на допусната обезпечителна мярка с друга. Съдебният акт, с който съдът уважава или отказва да уважи искането за поправка на очевидна фактическа грешка е определение. Това определение съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК подлежи на обжалване по реда на обжалване на основния акт - в случая - на определението на САС за уважаване искането за замяна на допусната обезпечителна мярка с друга. Определението на САС от своя страна, не подлежи на обжалване, тъй като с произнасянето на въззивния съд се изчерпва редът за защита на страните във връзка с направеното искане за замяна, тъй като по отношение на искането и възраженията срещу него се е развило двуинстанционно производство. Ето защо частната жалба срещу определението на САС, с което е оставено без уважение искането по чл. 247, ал.1 ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в окончателното определение № 2733/ 21.10.2025г. по ч.гр.д. № 2348/2025г. на САС, следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Това обаче, не прегражда възможността съставът на САС, допуснал исканата замяна на обезпечителни мерки, да извърши по своя инициатива, съгласно чл. 247, ал.1 ГПК, преценката е ли налице допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 2733/ 21.10.2025г. по ч.гр.д. № 2348/2025г. на САС и съответен ли е той с разпоредбата на чл. 398, ал.3, предл.1 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,