Определение № 9360 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Б. Н. срещу определение № 444/07.04.2026 г., постановено по адм. д. № 237/2026 г. по описа на Административен съд – София област (АССО), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 397/29.12.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 301/2025 г., с което е оставена без разглеждане предявената от него жалба и е прекратено производството по преписката. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Счита, че съдът неправилно е възприел, че жалбата е насочена срещу съдии и тяхната правораздавателна дейности. Твърди, че предмет на оплакването му е използваният в мотивите на съдебния акт език, който съдържал обобщения и квалификации, отнасящи се до социална и етническа среда и имал дискриминационен характер. Счита, че липсата на произнасяне по същество води до лишаване от ефективна защита срещу твърдяното нарушение. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане по същество. Не претендира разноски. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е решение № 397/29.12.2025 г. на КЗД, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК във връзка с чл. 8, чл. 117, ал. 2 и чл. 132, ал.1 от Конституцията на Република България, чл. 214 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с чл. 70, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), е прекратено производството по преписка № 301/2025 г. на КЗД и е оставена без разглеждане жалбата на С. Н.. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е достигнал до извод, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК – наличие на други специални изисквания установени със закон, както и, че са правилни изводите на административния орган, че не са налице твърдения за неравно третиране, по които да е компетентна да се произнесе КЗД, поради което законосъобразно е оставена без разглеждане жалбата. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно в частната жалба се сочи, че съдът неправилно е определил предмета на спора и не е съобразил доводите на жалбоподателя. Съдът е взел предвид всички твърдения на жалбоподателя, обсъдил е подадената от него жалба до КЗД, както и предмета и естеството на соченото от него дискриминационно третиране. Въз основа на установеното съдът е достигнал до правно обоснован извод, че твърденията за дискриминация се отнасят до действия и постановен съдебен акт в рамките на правораздавателната дейност, поради което същите не попадат в предметния и функционален обхват на производството пред КЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗЗДискр., КЗД е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите като осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането. В конкретния случай Комисията е сезирана от С. Н. с жалба, многократно уточнявана, относно твърдяна дискриминация спрямо него от Софийски окръжен съд (СОС) – 7 –ми състав, постановил присъда по НОХД № 295/2025 г., с оплаквания за дискриминация по признаци „етническа принадлежност“, „обществено положение“, „имуществено състояние. От съдържанието на изложените твърдения се установява, че соченото от Н. неравно третиране е изведено от действия на съдебен състав при осъществяване на правораздавателната му дейност и от съдържанието на постановения съдебен акт. Следователно твърдяното нарушение е свързано с осъществяване на правораздавателната функция на съда и не се отнася до дейност, по отношение на която КЗД разполага с правомощия за контрол по реда на ЗЗДискр. Производството пред КЗД не може да бъде използвано като извънреден или паралелен способ за контрол на съдебни актове, нито Комисията разполага с правомощие да извършва контрол върху правораздавателната дейност на съдилищата извън пределите на изрично предоставената ѝ от закона компетентност. За да бъде допустимо едно искане за произнасяне по същество от административен орган, освен наличието на материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му със закон компетентност, следва да са изпълнени и приложимите процесуални изисквания за допустимост на производството. В тази връзка съгласно общото правило на чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК административният орган следва да провери наличието на всички специални изисквания, установени със закон, които представляват процесуална предпоставка за допустимост на искането. Общите правила на АПК намират приложение и в производството пред КЗД, доколкото специалната нормативна уредба не съдържа отклонение от тях или изрично изключва приложението им. Нормата на чл. 52 ЗЗДискр., както и разпоредбите на Правилата за производство пред КЗД, не съдържат специална регламентация, която да изключва приложението на общите процесуални правила относно допустимостта на производството. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че при преценката за допустимост на сезирането на КЗД, същата обосновано е приложила разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК. Правилни са изводите на съда, че твърдените от С. Н. дискриминационни нарушения, извършени от съда касаят не действия на съответния съд - СОС, като юридическо лице, а постановен акт – присъда, от съдебен състав, който съгласно чл. 214 ЗСВ не може да бъде ответник в административно производство. Това е в съответствие и с принципа на функционалния имунитет на съдиите, който изключва ангажирането на тяхната отговорност за действията, извършени при осъществяване на правораздавателната им функция, извън предвидените в закона хипотези. В правомощията на съда, като институция и като ЮЛ не са да въведе вътрешни процедури или правила относно правораздавателната дейност на отделните съдии, те са абсолютно независими и се подчиняват само на закона и вътрешното си убеждение, съгласно чл. 117, ал. 2 КРБ и всяка намеса в постановените от тях актове е абсолютно недопустима и противоконституционна. Ето защо правилно е приетото от административния орган и от административния съд, че не са налице твърдения за неравно третиране, по които да е компетентна да се произнесе КЗД, поради което жалбата законосъобразно е оставена без разглеждане. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно, при липса на сочените от частния жалбоподател отменителни основания, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не претендира заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение