Определение № 4713 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3725/2025 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК Образувано е по частна жалба на адв. С. К. К. срещу определение № 50011 от 23.06.2025 г по гр.дело № 1468/2021г на Върховен касационен съд, Четвърто г.о, с което е оставена без разглеждане жалба на настоящия жалбоподател срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет по жалба от 21.01.2021г срещу решение №444 от 01.01.2021г на Адвокатски съвет при АК Бургас. Отказано е да се предостави стикер за годишна заверка на адвокатската карта,като Адвокатски съвет- Бургас е мотивирал отказа с неизпълнение на задължение по чл.49,ал.1 от Закона за адвокатурата/ЗАдв/ от адв. С. К.. Отказът е мотивиран с позоваване на решение №2969/09.10.2020г и решение №3133/11.12.2020г на Висшия адвокатски съвет ,които имат задължителен характер за адвокатите и органите на адвокатурата / чл.122, ал.2 ЗАдв /. Съгласно тези решения на Висшия адвокатски съвет /ВАдвС /, ежегодната заверка на адвокатската карта чрез полагане на стикер за съответната година,който стикер се предоставя от ВАдвС на всяка адвокатска колегия, се обвързва с издължаването на членския внос от адвоката. Съставът на ВКС е посочил, че отказът от издаване на адвокатска карта е обжалваем единствено в случая на чл. 9, ал. 6 ЗАдв, а именно когато се нарушава индивидуалното право на успешно издържал изпита адвокат,като се възпрепятства издаването на адвокатска карта или вписването му в адвокатурата.Текстът на разпоредбата е ясен и не може да се тълкува разширително като обхващащ и процесната хипотеза, както е застъпвал настоящият жалбоподател. Изтъкната е липса на правен интерес за жалбоподателя в качеството му на адвокат,тъй като по отношение на него не е налице отказ от издаване на адвокатска карта.Добавено е, че решение № 3133/11.12.2020 г. и решение № 2969 от 09.10.2020 г. на Висшия адвокатски съвет вече са били обжалвани пред състави на ВКС, като жалбите срещу тях са оставени без разглеждане с определения,потвърдени от други състави на ВКС (определение № 60236 по ч.гр.д. № 1957/2021 г. на ВКС, IV г.о., определение № 60296 по ч.гр.д. № 1995/2021 г. на ВКС, ІV г.о. и определение № 116 по ч.гр.д. № 634/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Съгласно цитираната съдебна практика не се приема за основателен довод,че без ежегодна заверка на картата си адвокатът не може да упражнява професията си. Законът за адвокатурата не посочва адвокатската карта като условие за достъп до или за упражняване на професията. Освен това, по арг.от чл.147-149 ЗАдв, адвокатската карта не е единственият способ за легитимация при упражняване на адвокатската дейност. В подобен смисъл са и част от мотивите на решение № 9113 по адм.д. № 8301/2023 г. на ВАС, 5-членен състав, с което е прието, че решение № 3133/11.12.2020 г. на Висшия адвокатски съвет не подлежи на съдебен контрол.До приключването на това административно дело,производството по гр.дело № 1468/2021г по описа на Четвърто г.о на Върховен касационен съд е било спряно на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК.След постановяване на окончателния акт на ВАС, производството е възобновено с определение №50036 от 06.08.2024г. и е постановено обжалваното понастоящем преграждащо определение.. В жалбата на адвокат С. К., представнляван от адв. В. Ф. от АК Бургас се излагат оплаквания за незаконосъобразност, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Изтъква се, че съгласно действащ правилник /чл. 74, ал.1 и ал. ППЗИНЗС/ липсата на стикер за годишна заверка на адвокатската карта лишава адвоката от възможност да се среща с подзащитните си в места за лишаване от свобода при установен от закона превилигирован режим,т.е по всяко време на денонощието. Коментира се и пропускателният режим и сигурността в сградите на съдебната власт. Според защитата, в случая има отказ или оттегляне на разрешение по смисъла на Директива 2006/123/ЕО ,за което правото на ЕС изисква обективна обоснованост,необходимост и пропорционалност като предписва и съдебен или административен контрол. Изтъква се нарушение на ХОПЕС и ЕКПЧ поради отказ от правосъдие при извод за недопустимост на жалба. Жалбата е депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт,от легитимирана страна,поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.9, ал.4 ЗАдв след вписването в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет, в законен срок съответният адвокатски съвет издава на всеки адвокат карта по образец, установен с решение на Висшия адвокатски съвет. Член 9, ал. 5 ЗАдв предвижда, че адвокатската карта подлежи на ежегодна заверка.В чл. 9, ал. 6 ЗАдв е посочено, че отказът за вписване или за издаване на адвокатска карта подлежи на обжалване по реда на чл. 7, който регламентира реда и сроковете за обжалване на решенията на адвокатските съвети пред Висшия адвокатски съвет и решенията или мълчаливите откази на последния пред Върховния касационене съд.Уредбата на това обжалване е специална,ясно регламентирана и не търпи разширително тълкуване по отношение на основанията,или подлежащите на обжалване актове. Отказът от издаване на адвокатска карта е обжалваем единствено в случая на чл. 9, ал. 6 ЗАдв, в който смисъл е и установената практика на ВКС, споделяна от настоящия състав на Трето г.о на ВКС. По правило решенията на Висшия адвокатски съвет са задължителни за адвокатските съвети, както и за адвокатите съгласно повелителни норми на ЗАдв. Водещо проявление намира залегналият в Конституцията на РБ / и изведен в чл.2,ал.1 от Закона за адвокатурата/ принцип на независимост,изключителност и самоуправление на българската адвокатура. В съгласие с този водещ принцип,в закона изрично е уредена изчепрателност на основанията за съдебна намеса. По изложените съображения, ВКС, ІІІ г.о.