Определение № 4572 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба на Ю. Тонев от гр. София срещу определение № 2297 от 01.03.2024г. по адм. дело № 12318/2023г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане [номер]/27.09.2023г., на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ София град, производството по делото е прекратено и последното е изпратено като преписка на директора ТП на НОИ-София за произнасяне по жалбата. В частната жалба е посочено, че определението е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи за наличие на предприето оспорване по административен ред и се иска отмяна на определението и връщане на жалбата за разглеждане от първоинстанционния съд. В срока по чл. 232 от АПК ответната страна – Директор ТП на НОИ София град не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по подадена от Ю. Тонев от гр. София до Председателя на Административен съд София град искова молба, в която се излага недоволство от разпореждане [номер]/27.09.2023г., на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ София град, относно датата от която на Тонев е отпусната вдовишка добавка. При извършената задължителна проверка за допустимост на оспорването, на първо място административният съд е направил извод, че същото макар и наименувано искова молба има характер на жалба насочена срещу разпореждане [номер]/27.09.2023г., на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ София град. Последното оспорване е било предприето в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО директно пред Административен съд – София град. Съдът е посочил, че оспореното разпореждане не подлежи на пряк съдебен контрол, предвид разпоредбите на чл. 117, ал.1, т.2, б.“а“ във вр. с ал.2 от КСО и чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от КСО, поради което жалбата срещу него се явява процесуално недопустима. Настоящата касационна инстанция намира оспореното определение за правилно и съобразено с материалния закон. Съгласно чл. 117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Според императивната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Това мотивирано решение на горестоящия административен орган по социалното осигуряване, подлежи на съдебен контрол пред съответния административен съд, съгласно правилото на чл. 118, ал. 1 от КСО. В законовите норми е регламентирано задължително обжалване по административен ред и изпълнението на това условие е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването по съдебен ред, за която съдът следи служебно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното разпореждане не подлежи на пряк съдебен контрол, както и че не е проведен такъв по административен ред от компетентния за това по- горестоящ орган, поради което жалбата срещу него се явява процесуално недопустима. Производството по делото правилно е прекратено и с оглед охрана правото на защита на оспорващият и възможността му да получи дължимата проверка на оспорения акт, без да се налагат последващи действия от негова страна, последното е изпратено като преписка на директора ТП на НОИ- София град за произнасяне по жалбата. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,