Определение № 10932 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Калифея“ АД, чрез адв. Н. Николова и адв. Н. Славов като процесуални представители, против определение № 6399 от 15.07.2025 г., постановено по адм. дело № 789/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта относно указанията във връзка доказателствата и приложението на закона, дадени от съда на административния орган, на който е изпратена преписката за произнасяне. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение в посочената му част поради несъответствие с установените по делото факти във връзка със собствеността на процесните поземлени имоти. Прави се искане за отмяна на съдебния акт в оспорената му част, като се дадат конкретни указания на органа за произнасяне по заявлението на дружеството по чл.51 ЗКИР. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, след преценка на доказателствата по делото, на доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Делото пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на „Калифея“ АД срещу отказ на изпълнителния директор на АГКК-София, обективиран в писмо № 99-69(29)/20.01.2023г., да разгледа по същество заявление вх. № 99-69(28)/11.01.2023г. на дружеството с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в КК и КР на гр. Хисаря, одобрена със заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, обн. в ДВ, бр. 101 от 20.12.2022г., относно поземлени имоти 77270.504.3069, 77270.504.5040, 77270.504.5052, 77270.504.5051, 77270.504.4074, 77270.504.4080, 77270.504.4075, 77270.504.4078 и 77270.504.4079. Въпросът за предмета на оспорване е решен с определение № 9619 от 12.10.2023 г. на ВАС по адм. дело № 8288/2023 г. Съдът, в производството по чл.197 и сл. АПК, въз основа на приети писмени доказателства и заключение на вещо лице, е постановил определение, с което е отменил оспорения отказ на изпълнителния директор на АГКК-София, обективиран в писмо № 99-69(29)/20.01.2023г. и е върнал преписката на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Пловдив за произнасяне по заявление вх. № 99-69(28)/11.01.2023г. на „Калифея“ АД при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Според формираните мотиви, сезираният със заявлението орган не е следвало да се произнася, а да изпрати преписката на началника на СГКК-Пловдив, който е компетентния орган по чл.54, ал.4 ЗКИР. Сочи се също, че в хипотезата на непълнота и грешка в КККР, която е свързана със спор за материално право, който спор е решен с влезли в сила съдебни решения, както в случая, органът е задължен да ги изпълни като отрази надлежно в КККР данните относно собствеността. В тази връзка съдът визира решения на граждански съдилища по спорове за собственост с участието на заявителя „Калифея“АД, „установяващи по безспорен начин собствеността на процесните имоти“ /цитат/. Видно от съдържанието на частната касационна жалба, оплакванията за неправилност на определението са именно в частта относно дадените указания. При установените факти, настоящият състав на касационната инстанция намира частната жалба за недопустима, поради следното: Постановеното определение е благоприятен за частния жалбоподател съдебен акт, а мотивите на съда и дадените указанията на органа, на който е върната преписката за произнасяне, не подлежат на съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, приложима по препращането с чл.236 АПК и при оспорване на определенията, право да обжалват съдебния акт имат страните по делото, за които той е неблагоприятен. В случая, по жалба на „Калифея“ АД съдът е отменил оспорения отказ, от което следва, че определението е с позитивен за дружеството резултат и за частния жалбоподател не е налице правен интерес от оспорване на съдебния акт. От друга страна, оспорващият възразява срещу съдържанието на задължителните указания, дадени в мотивите на съдебния акт, които не подлежат на самостоятелно обжалване. От значение е изходът на делото, формиран с диспозитива на определението, а не мотивите към него. Сила на пресъдено нещо се формира само с диспозитива на съдебния акт, в който се съдържа резултата от делото в съответната инстанция. Мотивите на съдебния акт не са елемент от спорния предмет и не подлежат на самостоятелно оспорване, включително при несъгласие с дадените на органа указания, тъй като новият административен акт, който ще бъде издаден след връщане на преписката за ново произнасяне, подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Частта от диспозитива, с която преписката се връща за ново произнасяне е последица от отмяната на оспорения отказ на административния орган. Предвид изложеното, частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело – да се прекрати. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,