Определение № 6158 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5378/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Г. Й. срещу определение № 35125/27.10.2025 год. постановено по адм. дело № 10225/2025 год. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Й. срещу Решение № 22-РД06-0087/04.09.2025 год. на директора на РДСП-София-град и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател желае да се реши случая му като към жалбата прилага ЕР № 1417/20.05.2013 год. Ответникът директорът на РДСП-София-град не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши служебно проверка на атакуваното определение, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Решение № 22-РД06-0087/04.09.2025 год. на директора на РДСП-София-град, с което 1. е отменена заповед № ЗСП/Д-С-ВР/468 от 05.08.2025 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Връбница, с която на Е. Г. Й. е отказана целева помощ за отопление за твърдо гориво за отоплителен сезон 2025/2-26 год. и 2. Преписката е върната на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Връбница за издаване на нов акт. С оспореното определение Административен съд София-град е приел, че жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване - чл. 159, т. 4 от АПК. Съгласно чл.145, ал.2, т.2 от АПК на оспорване пред съда подлежи решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество. В конкретния случай актът на долустоящият орган е отменен и преписката е върната за ново произнасяне, поради което въпросът не е решен по същество. Новият акт на директора ще е акт по същество и ще подлежи на оспорване по реда на чл.13, ал.5 от ЗСП, ако е неблагоприятен за заявителя. Определението е правилно. Настоящият състав на ВАС напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК на оспорване пред съда по отношение на тяхната законосъобразност подлежат решенията на по-горестоящия административен орган, с които е изменен актът или е отменен и въпросът е решен по същество. Видно от оспореното решение на директора на РДСП-София-град в случая произнасяне по същество не е налице, тъй като с него е отменена заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Връбница, а преписката е върната за ново произнасяне, съобразно дадените указания в решението. От правилото на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК следва, че решенията на по-горестоящия административен орган, с които оспореният акт е изцяло отменен и преписката е върната на компетентния орган с дадени указания за издаване на нов административен акт, какъвто именно е настоящият случай, не подлежат на съдебен контрол. За адресата на издадения акт не е налице и правен интерес от оспорването му. Правилен е изводът на съда, че едва заповедта издадена при новото разглеждане на преписката, ако същата е неблагоприятна за лицето, ще подлежи на обжалване. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,