Определение № 12127 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11431/2025 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Т. М. Б. от [населено място], обл.Софийска, чрез адв. Атанасов, срещу Определение №1355 от 30.10.2025г., постановено по ч. адм. дело №1198/2025г. по описа на Административен съд – София област(АССО). В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна, като спорният въпрос бъде разрешен по същество. Претендира присъждане на разноски. Писмено възражение в срока по чл. 232 АПК е постъпило от Директор ТП на НОИ – София област, чрез гл. юриск. Брусева, с което се представя решение на последния административен орган, отменящ разпореждането, чието искане за спиране са претендира пред АССО. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане искането за спиране на изпълнението на разпореждане №1011-22-5543#1/08.10.2025г. на Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – София област, първостепенният съд е приел, че както контрола върху самото разпореждане, така и направеното от адресата му Т. Б. искане за спиране на допуснатото по силата на самия закон негово предварително изпълнение, са подведомствени на Ръководителя на ТП на НОИ – София област. С оглед на това е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото като преписка на Директора на ТП на НОИ – София област, за произнасяне. Настоящият съдебен състав намира за правилна развитата в обжалвания съдебен акт теза на съдебния състав на АССО. В разглеждания казус предмет на производството по това дело е било само искането на Т. Б. за спиране изпълнението на разпореждане №1011-22-5543#1/08.10.2025г. на Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – София област. Именно в тази връзка е било и произнасянето на административния съдия. Следва да се отбележи, че самото разпореждане(предмет на разглеждане в отделно съдебно производство) е издадено от ръководителя на пенсионния отдел в посоченото ТП на НОИ на основание чл.117 ал.1,т.2 б. „ж“ КСО. Именно и поради това правната рамка на последноцитираната правна норма, въвежда ред за задължително административно обжалване на този акт – пред Директора(Ръководителя) на съответното териториално поделение на НОИ. Тази стъпка е задължителна и не може да бъде „прескочена“, тъй като съгласно чл.118 ал.1 КСО на съдебна проверка подлежи пряко решението на последния горестоящ административен орган. Т.е. оспореното разпореждане не може да бъде предмет на отделен и самостоятелен съдебен контрол, щом попада в обхвата на актовете по чл.117 ал.1 КСО и с него е разрешен въпрос по същество от долустоящия административен орган. С оглед на тази правна рамка, то с новелата на чл.117а КСО е уредена възможността задълженото лице да поиска спиране на изпълнението на актовете по чл.117, ал.1, т.2 КСО, по което компетентен е именно визирания горестоящ административен орган, след като самото искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жалбата до този орган. Отделно, за съдебната фаза, е налице специална уредба, дадена с чл.118а КСО, но тя касае спиране изпълнението на решението на Директора на ТП на НОИ, а не на акта на долустоящия административен орган. При тази правна рамка, следва да се направи извод, че законосъобразно производството по искането на Б. пред съда за спиране на допуснатото по силата на самия закон предварително изпълнение на разпореждане №1011-22-5543#1/08.10.2025г. на Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – София област е било прекратено и изпратено по подведомственост на Директор ТП на НОИ – София област, който междувременно се е произнесъл по жалбата срещу това разпореждане, издавайки свое Решение №1012-22-172#1 от 05.11.2025г., с което е отменил акта на долустоящия административен орган и му е върнал преписката за ново произнасяне. Или налице е още едно основание да се приеме, че производството по това искане пред съда е повече недопустимо и като безпредметно. Консеквентно това обосновава и изводите на съда за правилност на атакуваното съдебно определение на състава на АССО, поради което същото следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение