Определение № 11275 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10322/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. Г. Д., чрез адв. Грозданова и адв. Желязкова, против определение № 2881/25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 283/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на кмета на Община Батак да се произнесе по Заявление с вх. № 94-А-13 от 07.02.2025 г., с което се иска извършването на обстоятелствена проверка на поземлен имот с № 02837.501.1970 по КК и КР на гр. Батак, производството по делото е прекратено и Д. е осъден да заплати разноски на отсрещната стран а в размер на 1000 лева. Излагат се доводи за неправилност на оспореното определение, поради и което се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. По делото е подадена и частна жалба от А. Г. Д., чрез адв. Грозданова и адв. Желязкова, против определение № 4100/12.09.2025 г., постановено по адм. дело № 283/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена молбата му за изменение на определение № 2881/25.06.2025 г. в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на оспореното определение, поради и което се иска отмяната му. Ответната страна – кметът на Община Батак, чрез адв. Христоскова, оспорва и двете частни жалби като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение намира, че и двете частни жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна, за която обжалваните определения са неблагоприятни и в определения за това срок. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Г. Д., подадена против мълчалив отказ на Кмета на Община Батак да се произнесе по Заявление с вх. № 94-А-13 от 07.02.2025 год., с което се иска извършването на обстоятелствена проверка на поземлен имот с № 02837.501.1970 по КК и КР на гр. Батак. Административният съд установил, че искането за заверка на молба-декларация е подадено до компетентния орган - кметът на Община Батак, на 07.02.2025 г. и съответно срокът за произнасянето на органа е 7-дневен и изтича на 14.02.2025 г. Посочено е, че по преписката липсват данни за произнасяне на органа в този срок, поради и което е формиран мълчалив отказ, който не е бил оспорен до предвидения за това срок. Това е така, защото срокът за подаване на жалбата е бил до 15.03.2025 г., което понеже е събота, то следва, че последният срок за подаване на жалбата е 17.03.2025 г., но същата е подадена на 21.03.2025 г. и то директно пред административния съд. Въз основа на горепосоченото, първоинстанционният съд приел, че жалбата на А. Г. Д., като просрочена, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. С оглед изхода от спора, в полза на Община Батак са присъдени разноски в размер на 1000 лева. Във връзка с горното, А. Г. Д. подал молба с вх. № 6763/08.07.2025 г. с искане за изменение на определение № 2881/25.06.2025 г. в частта за разноските, която обаче АС Пазарджик отхвърлила, като приела, че Д. не е направил възражение за прекомерност на заплатения хонорар, който също така отговаря на минималния такъв съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа. Обжалваните определения са валидни, допустими и правилни. Основният спорен момент по делото е дали жалбата на А. Г. Д. е просрочена или не. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК, жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато оспорването е просрочено. Правилно административният съд е приел, че в случая подадената жалба е просрочена - чл. 159, т. 5, във връзка с чл. 149, ал. 2 АПК в редакцията преди изменението ДВ бр. 63 от 2025г./. Заявлението до административния орган е за извършване на административна услуга за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка. Следователно, по това искане се дължи административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Извършването на тази услуга, съгласно чл. 21, ал. 3 АПК е индивидуален административен акт – волеизявление за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. На основание чл.57, ал.2, вр. с § 8 от ПЗР на АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до 7 (седем) дни от датата на започване на производството. Срокът за произнасяне по така подадената молба, съгласно чл. 57, ал. 2 АПК е бил до 7 дни от датата на започване на производството, а съгласно чл. 149, ал. 2 АПК срокът за обжалване е едномесечен от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорването пред съда на мълчалив отказ за извършване на исканата административна услуга е просрочено, тъй като правото на жалба не е упражнено в срок, поради което е оставил без разглеждане същата. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че срокът за произнасяне на органа е 14 дни, считано от датата на подаване на заявлението, защото тук приложение намират сроковете по АПК. Въпреки това, видно от представеното с възражението по частната жалба копие на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Батак, Приложение № 3 – такси за технически услуги по чл. 35 от Наредбата, в т. 26 е посочено „Издаване на удостоверение за заверка на молбадекалрация за обстоятелстена проверка – комплексна услуга“, като са определеи два срока за изпълнението на тази услуга – 3 и 7 дни, като съответно са определени и различни суми – 60 и 40 лева. Следователно, по делото не се доказва Д. да е бил уведомен за друг срок за произнасяне, различен от законовоопределения такъв. С оглед изложените съображения, обжалваното определение № 2881/25.06.2025 г., като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. В сила следва да се остави и определението, с което е отказано горепосоченото определение да се измени в частта за разноските. Отговорната за образуване на делото страна е загубила спора, поради и което следва тя да понесе разноските, сторени в производството. Както правилно административният съд е посочил, заплатените от Община Батак разноски са в предвидения от чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимум, поради и което същите не са прекомерни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение