Определение № 60414 от 17.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2305/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат П. С., САК, пълномощник на ищците С. С. Д. и С. Л. Д., срещу определение № 11952 / 08.10.2020г. по в.гр.д. № 3861/2019г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение чрез присъждане на адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за въззивната инстанция в размер още на 1248 лева. В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл.248 ГПК е неправилно, поради нарушение на чл.38, ал.2 ЗА. Излагат се съображения, че съгласно посочената разпоредба, при оказана безплатна правна защита, присъденото в полза на адвоката възнаграждение следва да бъде не по-малко от минималното такова по Наредба № 1/ 2004г. на ВАС, като приложение не намират разпоредбите на чл.78 ГПК. Ответникът по частната жалба, „ДЗИ Общо застраховане” АД, не представя отговор на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да отхвърли молбата по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по чл.38, ал.2 ЗА над присъдения размер от 2212 лева, апелативният съд е приел, че ЗА препраща към правилата за определяне на размера към Наредба № 1/2004г. на ВАС, а последната предвижда адвокатското възнаграждение да се определя от интереса – чл.7, ал.2, който представлява цената на предявения иск, в случая обжалваемия интерес, а не само от уважения размер. Посочено е, че при поемане осъществяването на безплатна правна помощ и процесуално представителство, съответният адвокат не се освобождава от отговорността да прецени какъв да е размерът на търсеното обезщетение по чл.52 ЗЗД, както с цел препятстване натоварването на представляваната от него страна с разноските на другата страна с оглед отхвърлената част от претенцията, така и за предотвратяване редуцирането на следващия му се хонорар по чл.38, ал.2 ЗА след прилагане на тройното правило. Определението е правилно. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В ал. 2 на същия член е предвидено, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Видно от цитираните разпоредби, условие за присъждане на възнаграждение в полза на адвокат, осъществил безплатно представителство по дело, е да са налице условията за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна, относно които не са налице специални норми в ЗА, поради което приложение намират разпоредбите на чл.78 ГПК. Следва да се има предвид, че между адвоката по чл.38, ал.1 ЗА и насрещната страна не е налице договорно правоотношение, като задължението на последната за заплащане на възнаграждение на адвоката на противната страна произтича именно от отговорността й за разноските. С оглед на това, в случаите на чл.38, ал.1 ЗА съдът определя възнаграждението на адвоката в размер не по-нисък на Наредба № 1/2004г. (в случая съобразно материалния интерес), но насрещната страна дължи такава част от него, която е пропорционална на постановеното в полза на страната, която се представлява от адвоката при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съобразно правилата на чл.78 ГПК. Нещо повече, насрещната страна не може да бъде поставена в по-неизгодно положение от това, което би имала, ако по отношение на другата страна в процеса не бе осъществена безвъзмездна правна помощ по чл.38, ал.1 ЗА. С оглед изложеното и доколкото размерът на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция е определен от апелативния съд съобразно чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА вр. чл.78 ГПК, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд