Определение № 60417 от 31.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2052/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. Д., подадена чрез процесуалния му представител адв.К. М. от САК срещу определение № 263533/22.2.2021 г по гр.дело № 8588/2019 г на СГС, ГО, Четвърти „Д“ въззивен състав, постановено на основание чл.248 ал.3 ГПК, с което е оставена без уважение молба вх.№ 301951 от 14.12.2020 г подадена от Г. Д. с искане да допълване на постановеното на 3.12.2020 г съдебно решение, чрез присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в производството пред първоинстанционния и въззивния съд. В частната жалба се подържа, че определението е неправилно и постановено в противоречие с процесуалния закон. Ответницата по частната жалба В. М. Х. не взема становище по същата. Частната касационна жалба е процесуално допустима като в законоустановения срок, от подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл.248 ал.3 ГПК за изменение на въззивното решение в частта относно разноските, чрез присъждане на ищеца на сторените от него разноски в двете съдебни инстанции.С обжалваното определение, въззивният съд е приел, че съгласно чл.78 ал.2 ГПК на ответника по делото не се възлага тежестта за разноски по делото, когато той с поведението си не е дал повод за завеждането му и ако признае иска.Ответницата–наемодател на процесния недвижим имот е предала държанието му на 24.11.16 г, още преди да получи препис от исковата молба по делото, поради което не може да се приеме, че е станала причина за завеждането му.Отделно от това в отговора на подадената искова молба Х. е заявила, че признава задължението си за предаване на вещта на наемодателя, поради това СРС е възложил разноските по делото на ищеца, а същото е сторил и въззивния съд, като е оставил без уважение искането по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта относно разноските, чрез възлагането им на ответницата. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Подадената молба по чл.248 ГПК е неоснователна и правилно е оставена без уважение. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО