Определение от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9540/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „Микро Кредит“ ЕАД, подадена чрез процесуалния представител- адв. Митев срещу решение № 2504 от 17.06.2025г., постановено по адм. д. № 209/2025г. на Административен съд – Стара Загора. С обжалваното решение административният съд отменя изричен отказ на „Микро Кредит“ ЕАД, обективиран в писмо с изх. № 3619 от 18.02.2025г. на управителя на „Микро Кредит“ ЕАД, за предоставяне на информация за обработваните лични данни ведно с копие на носителите на тези данни и изпраща административната преписка за ново разглеждане. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочено е, че неправилно е определен спорния по делото въпрос дали правата на субекта на личните данни изискват от администратора да предостави носителите на основанията за обработването и по-специално сключените договори за кредит и съпътстващите ги задължителни частни документи, вместо да отговори на въпроса били ли са в процес на обработване личните данни на жалбоподателя, за които се претендира, че не са представени.

По тези, подробно развити в касационната жалба съображения, касаторът иска да се отмени обжалваното решение и делото да се върне на административния съд за ново произнасяне, алтернативно да се реши спорът по същество като се отхвърли жалбата на М. Е. А..

Върховният административен съд, като прецени данните по делото, намира, че са налице основанията по чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК за спиране на съдебното производство, по следните съображения:

Според данните по делото, на 03.02.2025 г., жалбоподателят в първоинстанционното производство М. Е. А., чрез адв. Мавров подава искане до „Микро Кредит“ ЕАД, с което на основание член 15 и член 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 иска от дружеството, в качеството му на администратор на лични данни да му предостави информация относно това дали личните му данни са обработвани от дружеството, както и целите на обработването, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване за периода от 03.02.2019г. до 03.02.2025г. В допълнение е отправено искане всички носители на въпросните данни /договори, стандартни европейски формуляри и др. да му бъдат предоставени за да се извърши проверка на обработването. Предоставен е електронен адрес, на който да се изпрати отговорът и документите.

По делото не се спори, а и се потвърждава от представените доказателства, че искането достига до адресата си - „Микро Кредит“ ЕАД на 04.02.2025г. Безспорно е и, че на 18.02.2025г. дружеството-администратор на лични данни чрез управителя А. издава писмен акт, видно от който приема за основателно искането на М. А. по чл. 15 и чл. 20 ОРЗД, като за осигуряване на възможност на субекта на данни да бъде информиран относно обработването на данните и да направи проверка за законосъобразността му, на жалбоподателя е изпратено копие на договора за заем. По отношение обаче на молбата за предоставяне на „всички носители на лични данни“ администраторът на лични данни не излага съображения за непредоставянето им.

При тези обстоятелства, съдът приема от правна страна, че подаденото от жалбоподателя искане от 03.02.2025 г. представлява заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), съдържащо реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД във връзка с упражняване на правата му по член 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Посочва, че „Микро Кредит“ ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни, дължи произнасяне в срока, предвиден в специалната разпоредбата на член 12, параграф 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, който е едномесечен, като при необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Приема също така, че отказът на ответната страна да предостави достъп до конкретните носители на лични данни, т. е. документите чрез които тези данни се обработват, обуславя пряк и личен интерес за А. да го оспори по съдебен ред.

Съдът излага съображения, че в изпълнение на принципите на прозрачност и отчетност, администраторът е длъжен, при наличие на отправеното изрично искане, да предостави на субекта и изисканите от него копия на документи, чрез които се обработват личните му данни, доколкото при неизпълнение на това задължение се ограничава възможността на заявителя да узнае конкретните фактически и правни основания, обуславящи целите на обработка на личните му данни и по този начин да извърши проверка дали същите се обработват законосъобразно по смисъла на чл. 6 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Достига до извод, че с отказа на администратора на лични данни да предостави копие от всички сключени договори за кредит е преградена възможността на жалбоподателя да упражни правата си по чл. 15 от Регламент 2016/679, както и по чл. 8, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради което отменя отказа на администратора на лични данни.

С определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. Административен съд - Варна отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския, със следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл. 20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

По отправеното преюдициално запитване е образувано дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, намира, че произнасянето на Съда на ЕС по поставените въпроси с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. от АС - Варна се явява преюдициално по спора по настоящото съдебно касационно производство. Изложените по-горе фактически обстоятелства по казуса и даденото правно решение от първоинстанционния съд относно правата на субектите на данни по член 15 и член 20 от Регламент (ЕС) 679/2016 показват сходство с предмета на спора във връзка, с който АС - Варна отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В разглеждания случай произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-676/2025 на СЕС е преюдициално и от значение за изхода на спора по настоящото адм. дело № 9540/2025 г. на Върховния административен съд, поради което следва да се отмени определението, с което е даден ход по същество на делото и се спре касационното производство до приключване на дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,