Определение № 175 от 13.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2786/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Инмат 2004“ООД, чрез пълномощника му адв. Н. П. от САК, против определение № 264 от 25.10.2022 г. по ч.т.д. № 226/2022 г. на Бургаския апелативен съд АС, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 91 от 30.08.2022 г., постановено по т.д. № 30/2022 г. на Ямболския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 927/2022 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 915 на предявения от Д. Д. Д. против „Инмат 2004“ООД и „Texнострой-Инженеринг 99“АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за установяване нищожността на сключено между ответниците споразумение от 20.10.2021 г., поради накърняване на добрите нрави. поради несъществуване на вземането по него, в размер на 246 977.56 лв., за което е издадена заповед № 398 от 23.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист № 418 от 23.03.2022 г. В частната жалба се твърди, че изводът на съда за липсата на правен интерес на ответника „Инмат 2004“ ООД за обжалване на определението, с което е допуснато обезпечението, противоречи на чл. 396, ал. 1 от ГПК и дадените разяснения в т. 6 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът при отказ да се допусне обезпечение или при допускането му - ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. Посочено е, че доколкото „Инмат 2004“ООД има качество на ответник в исковото производство, чието развитие е обезпечено с атакуваното определение, съдът не следва да тълкува и прилага нормата стеснително, като ограничава правото му на защита. Наведен е довод, че като е определил пределите на търсената от него защита и е посочил „Инмат 2004“ООД като ответник, ищецът е заявил, че неговите интереси са противоположни на тези на дружеството, поради което е недопустимо съдът служебно да изменя неговата воля. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на Бургаския апелативен съд за произнасяне по съществото на подадената от „Инмат 2004“ООД жалба. Ответникът по частна жалба Д. Д. Д. – ищец по предявения иск оспорва нейната основателност. В писмения му отговор, подаден по реда на чл. 396, ал. 2, изр. първо от ГПК чрез пълномощника му адв. С., се поддържа, че обжалваното определение е законосъобразно, тъй като правен интерес от обжалване на определението на Ямболския окръжен съд за обезпечаване на исковете чрез спиране на изпълнението има само кредиторът по атакуваното като нищожно споразумение, от което произтича оспореното вземане, а именно вторият ответник „Texнострой-Инженеринг 99“АД, но не и длъжникът по него „Инмат 2004“ООД, тъй като чрез допуснатата обезпечителна мярка - спиране на изпълнителното производство, е временно преустановена възможността имуществото на длъжника да бъде разпродадено и да излезе от патримониума му, което е изцяло в негов интерес. Развити са неотносими към настоящото производство съображения за вероятна основателност на обезпечения иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за установяване нищожността на споразумението от 20.10.2021 г. поради противоречие с добрите нрави, която е обоснована с обективираното в него признание на „Инмат 2004“ООД на несъществуващо парично задължение към „Texнострой-Инженеринг 99“АД, както и поради подписването му от едно и също лице, осъществяващо органното представителство на двете дружества, страни по същото. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното определение. Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване. Производството по т.д.№ 30/2022 г. по описа на Ямболския окръжен съд е образувано по предявен от Д. Д. Д. срещу „Инмат 2004“ООД и „Texнострой-Инженеринг 99“АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за установяване нищожността, поради противоречие с добрите нрави на споразумение от 20.10.2021 г., сключено между ответните дружества, представлявани от едно и също лице С. П. И. като техен управител, който е и съдружник в „Инмат 2004“ООД. Изложено е, че въз основа на споразумението в полза на „Texнострой-Инженеринг 99“АД е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу която длъжникът не е възразил и е предприето принудително изпълнение върху собствените му недвижими имоти. Активната си легитимация по предявения иск ищецът е обосновал с качеството си на съдружник в „Инмат 2004“ООД, а нищожността на споразумението – с твърдението, че с него е признато несъществуващо парично задължение. С определение № 91 от 30.08.2022 г. по същото дело, съдът е допуснал обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 927/2022 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 915, образувано за събиране на вземането по заповедта, срещу парична гаранция от 24 697.76 лв. и е издал обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внасянето щ. При тези данни, за да остави без разглеждане подадената от „Инмат 2004“ООД частна жалба срещу определението и да прекрати образуваното по нея производство в обжалваното определение съставът на Бургаския апелативен съд е приел, че тя е недопустима поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка – правен интерес от търсената защита. Изложил е съображения, че обжалваното определение е благоприятно за длъжника - жалбоподател, тъй като препятства развитието на принудителното изпълнение срещу него до разрешаване на спора по предявения иск. Определението е правилно. Допустимостта на жалбата е обусловена от неблагоприятния за обжалващата страна характер на обжалвания акт, обективиран в резолютивната му част. Критерий за определяне кръга на лицата, активно легитимирани да обжалват определението за допускане на обезпечението чрез спиране на изпълнението не е формалното процесуално качество на жалбоподателя на ответник в производството по обезпечения иск, а дали допуснатата обезпечителна мярка интервенира неблагоприятно в неговата правна сфера, независимо дали накърнява правата на друг ответник по същото дело, или на трето неучастващо в производството по него лице. Обезпечителната мярка спиране на изпълнението представлява временно преустановяване извършването на изпълнителни действия по принудително осъществяване на изпълняемото право, негов предмет, поради което дефинитивно накърнява интереса на взискателя, чието удовлетворяване осуетява, а не този на длъжника по изпълнението, доколкото е благоприятно за него. Според мотивите към т. 6 на ТРОСГТК № 6/14.03.2014 год. по тълк.д.№ 6/2013 г. в случаите, когато се иска спиране на изпълнението от ищец срещу ответник, който е длъжник по изпълнително дело с друг взискател, който не е страна в исковия процес, допуснатата обезпечителната мярка не ограничава правната сфера на ответника по иска, длъжник по изпълнението, а тази на взискателя. В този случай процесуално легитимиран да обжалва допуснатото обезпечение не е ответникът по иска, длъжник по изпълнението, чиято правна сфера не се засяга от спирането, а взискателят по изпълнителното дело, който не е страна по предявения иск, но е страна в обезпечителното производство, тъй като правна му сфера е засегната от обезпечителната мярка. С цитирания тълкувателен акт е отречена процесуалната легитимация на длъжника да обжалва допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнението по съображения, че тя е благоприятна за него, като такава е призната единствено на взискателя, който е носител на накърнения от обезпечителната мярка интерес, доколкото спирането временно препятства неговото принудително удовлетворяване. Случаят по настоящото дело е аналогичен, с тази разлика, че взискателят по спряното изпълнително дело-„Texнострой-Инженеринг 99“АД е конституиран като ответник по иска с исковата молба, заедно с длъжника по него „Инмат 2004“ООД. След като, съобразно цитираното тълкувателно разрешение, на взискателя по спряното изпълнително производство е признато правото да обжалва допуснатото чрез тази мярка обезпечение, дори когато не е страна по обезпечения иск, като същевременно е отречена процесуалната легитимация на длъжника по спряното изпълнение за неговото обжалване, макар да е ответник в исковото производство, на още по-голямо основание следва да се приеме същото разрешение в хипотезата, при която взискателят като носител на накърнения от обезпечителната мярка интерес има процесуалното качество на ответник в производството по предявения иск, по който е допуснато обезпечението. По горните съображения следва да бъде споделено становището на състава на Бургаския апелативен съд за недопустимост на подадената от „Инмат 2004“ООД жалба, поради липсата на правен интерес от обжалването, като предпоставка за нейната допустимост. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,