Определение № 50004 от 29.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 386/2022 г.
ВКСII търговско отделение29.05.2026 г.
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА, на основание чл.637, ал.3, т.1 ТЗ, производството по т.д. № 386/2022г. на II т.о. на ВКС. КОНСТИТУИРА, на основание чл.637, ал.3, т.1 ТЗ, като страна в производството синдика на „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД - Г. Г. Ч.. НАСРОЧВА делото за 29.09. от 11.30 часа, за която дата да се призоват страните с призовки, като синдика - от адреса, посочен в молбата му по делото. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на синдика на „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД - Г. Г. Ч., за прекратяване на производството в частта за вземанията за 258 836,86 лева - главница, както и за законна лихва за периода от 21.10.2016г. до 21.10.2024г. и за периода от 21.10.2024г. до окончателното плащане на сумата, тъй като за тях производството не е висящо. УКАЗВА на синдика на „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД - Г. Г. Ч., в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства, че решение № 1410/18.10.2024г. по т.д. № 73/2021г. на СГС е влязло в сила с оглед искането му по чл.282, ал.5 ГПК за превод да внесеното обезпечение по особената сметка на синдика. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
По реда на чл. 288 от ГПК е допуснато касационно обжалване: 1/ по жалба на ищеца на решение № 704/16.11.2021г. по в.т.д. № 2590/2020г. на Апелативен съд - София в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по молба с вх. № 14917/25.08.2021 на „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД в решение № 528/12.08.2021г. по в.т.д. № 2590/2020г на Апелативен съд – София, както и в частта за разноските (в останалата обжалвана част решението по чл.247 ГПК не е допуснато до касационен контрол); 2/ по жалба на ответника на решение № 528/12.08.2021г. по в.т.д. № 2590/2020г на Апелативен съд – София в частта в която, след частична отмяна на решение № 1303/09.09.2020г. по т. д. № 7753/2016г. на Софийски градски съд, „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД е осъден да заплати на „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ” АД разликата над 261 336,86 лева до 340 277,64 лева (в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за сумата над 340 277.84 лева до пълния претендиран размер от 4 160 834.94 лева, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба - 21.10.2016г. до окончателното плащане на главницата, решението не е допуснато да касационно разглеждане по жалбата на ищеца и е влязло в сила). В определението по чл.288 ГПК ВКС е констатирал, че в основното си решение въззивният съд е достигнал до извода, че в стойността на актива следва да се включи и сумата от 162 881,96 лева, поради което е приел, че общата стойност на актива възлиза на сумата от 1 598 309,75 лева (към определената от първата инстанция стойност на актива на 1 435 427,80 лева е прибавена сумата 162 881, 96 лева и е получен сбор от 1 598 309, 75 лева), а в стойността на пасива следва да се включи сумата от 5000 лева, поради което общата сума на пасива възлиза на 917 754,07 лева (към определената от първата инстанция стойност на пасива на 912 754,07 лева е прибавена сумата 5000 лева е получен сбор от 917 754,07 лева). Въз основа на това е формирана и чистата стойност на актива т. е. превишението на актива над пасива в размер на 680 555,68 лева. Тъй като ищцовото дружество е притежавало 50 % от дяловете в капитала, съдът е заключил, че стойността на дружествения му дял възлиза на сумата от 340 277,84 лева, до която и предявеният, на основание чл.125, ал.3 ТЗ, иск е уважен, като претенцията е отхвърлена за разликата до пълния претендиран размер от 4 160 834,94 лева. Същевременно е установено, че в решението по чл.247 ГПК въззивният съд е счел, че в диспозитива на основното решение следва да се допусне поправка на очевидна фактическа, като присъдената на чл.125, ал.3 ТЗ сума вместо 340 277,84 лева, се чете 258 836,87 лева, тъй като съдът не е отчел, че сумата от 162 881,96 лева /която е включил и в актива като вземане на „Силистра ленд“ АД от „Екомит“ ЕООД/ следва да бъде включена и в пасива като задължение на „Силистра ленд“ АД към Г. Н., спрямо който в мотивите на решението по жалбата на „Силистра ленд“ АД е прието, че сключеното на 07.04.14г. споразумение е породило с обратна сила целените с него правни последици, при което сумата на пасива възлиза на 1 080 636,03 лева и следователно дружественият дял възлиза на сумата от 258 836,86лв., а не както погрешно е пресметнал съда - на 340 277,84 лева. При така изложените мотиви в основното решение и в решението по чл.247 ГПК, съставът на ВКС е намирал, че независимо, че не е налице твърдяната от ищеца вероятна недопустимост по чл.280, ал.1, предл. 2-ро ГПК на решението по чл.247 ГПК в обжалваната част за допусната очевидна фактическа грешка в размера на присъдената сума (тъй като преценката за наличие или не на несъответствие на формираната и изявена воля касае самия предмет на производството по чл.247 ГПК), спрямо посочената част от решението по чл.247 ГПК е осъществено основанието по чл.280, ал.1, предл. 3-то ГПК, което е обусловило допускането на касационния контрол в тази част, съответно в частта за разноските. В частта, с която е отхвърлена молба вх. № 14751/ 23.08.2021г. на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка, ВКС е счел, не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, предл. 3-то ГПК, доколкото в диспозитива на въззивното решение е отхвърлян искът за разликата над 340 277,84 лева до пълния предявен размер от 4 160 834,94 лева, която разлика е именно сочената от ищеца сума от 3 820 557,10 лева, което е равностойно на потвърждаване на първоинстанционното решение в посочената отхвърлителна част. С протоколно определение от 26.11.2024г. производството по делото е спряно на основание чл.637, ал.1 ТЗ с оглед откриване на производство по несъстоятелност на „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД с решение № 1410/18.10.2024г. по т.д. № 73/2021г. на СГС, като е указано на ищеца – жалбоподател да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД в тримесечен преклузивен срок от вписване на решението за отриване на производството по несъстоятелност на ответника по исковете, като в противен случай делото ще бъде прекратено, а решенията обезсилени (в невлязлата в сила част). С същото протоколно определение във връзка с искането на ищеца да се отмени определението по чл.282 ГПК за спиране на изпълнението на въззивното решение, защото частично е влязло в сила, ВКС е постановил, че с влизане в сила на решението на САС в осъдителната му част ex lege е отпаднало спирането по чл.282 ГПК, тъй като то е постановено до влизане в сила на решението, поради което не следва да се постановява отмяна на спирането. Същевременно съставът на ВКС е съобразил, че е приложима разпоредбата на чл.638, ал.1 ГПК, при което всички изпълнения по ГПК се считат спрени ex lege, доколкото е обявен купувач, какъвто е настоящият случай, доколкото спирането по чл.282 ГПК е било постановено много близо до датата на образуване на изпълнителното дело. Постъпила е молба от „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ” АД за възобновяване на производството по делото, в която се сочи, че вземанията, предмет на настоящото производство са предявени в производството по несъстоятелност от трето лице – цесионер, без към молбата да се представят доказателства за цесията и за уведомяването на длъжника от цедента по чл.99, ал.3 ЗЗД. Впоследствие синдикът на „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД е уведомил съда, че в производството по несъстоятелност са предявени вземания от „Одек Инк“, дружество учредено в Република Панама, на когото е цедирано вземането по чл.125 ал.3 ТЗ на „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ” АД срещу „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД, като уведомлението за цесия по чл. 99, ал.3 ЗЗД е приложено към молбата за предявяване. Сочи се, че съобразно определението по чл.692 ТЗ на съда по несъстоятелността са приети вземания за 258 836,86 лева главница и 15 782,99 лева присъдени разноски, както и законна лихва за периода от 21.10.2016г. до 21.10.2024г. и от 21.10.2024г. до окончателното плащане на главницата с посочено основание - решение № 704/16.11.2021г. по в.т.д. № 2590/2020г. на Апелативен съд – София и договор за цесия от 16.03.2022г. За посочените суми не е налице предявен иск по чл.694 ТЗ, поради което синдикът счита, че за тези вземанията се считат приети по см. на чл.693 ТЗ. С оглед на това искане да бъде прекратено производството по настоящото дело в частта за тези суми. На второ място, се иска внесената по чл.282 ГПК сума за обезпечаване спирането на изпълнението на въззивното решение да бъде преведена на основание чл.282, ал.5 ГПК по особената сметка на синдика с оглед производството по универсално принудително изпълнение. Видно от приложената документация към молбата на синдика, на „Одек Инк“, в качеството на цесионер е прехвърлено от „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ” АД вземане на същия към „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД в размер на 1 435 427,80 лева. В законоустановения преклузивен срок в производството по несъстоятелност цесионерът е предявил вземания за 340 277,84 лева главница (предмет на договора за цесия) ведно със законна лихва от 21.10.2016г. и съдебни разноски от 20 748,98 лева по иска по чл.125, ал.3 ТЗ, като са представени и договор за цесия и уведомление за същата по чл.99, ал.3 ЗЗД, изходящо от цедента. В списъка на приетите вземания по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ е включено вземания на „Одек Инк“ за 258 836,86 лева главница и 15 782,99 лева присъдени разноски, а остатъка от вземанията (за остатъка от 81 440, 98 лева от предявената главница от 340 277,84, и за законната лихва върху пълния предявен размер на главницата) – в списъка на неприетите вземания от синдика. С определението си по чл.692 ТЗ съдът по несъстоятелността е включил. в списъка на приетите вземания и законна лихва върху посочената главница, считано от 21.10.2016г. до окончателното й плащане. Съдът намира, че искането на синдика „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД за прекратяване на производството по настоящото дело по отношение на приетите вземания от 258 836,86 лева главница, ведно със законна лихва върху тази главница от 21.10.2016г. до окончателното й плащане, и разноски от 15 782,99 лева, следва да се остави без уважение, тъй като за тези вземания въззивното решение не е допуснато до касационен контрол и е влязло в сила, поради което не е налице висящо производство за тези вземания пред ВКС. Производството пред ВКС е висящо за разликата от 258 836,87 лева до 340 277,84 лева- главница по чл.125, ал.3 ТЗ, ведно със законна лихва за забава, както и в съответната част за разноските. С оглед включването от синдика на вземанията, предмет на настоящото производство, в списъка на предявените неприети вземания, на основание чл.637, ал.3, т.1 ТЗ, производството по делото следва да бъде възобновено, като се конституира като самостоятелна страна и синдика на „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД - Г. Г. Ч.. Същевременно, внесеното обезпечение по чл. 282 ГПК от СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД не може да бъде преведено по особената сметка на синдика, ако решението за откриване на производството по несъстоятелност не е влязло в сила. В настоящия случай, въпреки предварителното изпълнение на решението за откриване на производството по несъстоятелност, без да се докаже стабилизирането на същото (влизането му в сила), сумата не може да бъде преведена по особената сметка на синдика, тъй като в случай, че по реда на инстанционния контрол решението за откриване на производството по несъстоятелност бъде отменено с влязъл в сила акт, принудителното удовлетворяване на вземанията ще стане в рамките на образуваното и спряно индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК и сумата ще следва да се преведе по сметка на ЧСИ. С оглед изложеното, трябва да бъдат дадени указания на синдика да представи доказателства за влизане в сила на решението по чл.630, ал.1 ТЗ - решение № 1410/18.10.2024г. по т.д. № 73/2021г. на СГС, каквито данни не се вписват в ТР. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд