Определение № 50230 от 16.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 200/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество / КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор Д., против въззивно решение № 107/05.11.2021г. по в.гр.д. № 287/21г. по описа на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлен иска по чл. 151 ЗПКОНПИ срещу И. С. Х. и А. С. Х. за отнемане на 21709, 72 лева – сбор от вноски на каса по банкова сметка в „Юробанк България“ АД и 29,47 лева – лихва върху тази сума. Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната част, като изтъква оплаквания за превратно тълкуване на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, в контекста на тезата, че необходимо и достатъчно условие по ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на парични средства е те да представляват незаконно придобито имущество и да не са трансформирани в друго такова, се поставя в хипотезите на чл. 280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК следния въпрос: 1/ „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/ постъпването им, но неналични в края на проверявания период?“ Касаторът заявява и основанието по чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК, обосновавайки го по идентичен начин. Ответниците И. С. Х. и А. С. Х., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.6 ГПК техен представител, адв С., оспорват жалбата и възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Адв. С. претендира определяне и присъждане на възнаграждение за представителство пред касационната инстанция. С определение № 50354/25.10.2022г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно решение по т.д.№ 4/21г. на ОСГК на ВКС. Такова е постановено на 18.05.2023г. с № 4/18.05.2023г. т.е. настоящото производство следва да бъде възобновено. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови решението си в обжалваната част, въззивният съд е възприел дадения от първата инстанция отрицателен отговор на единствено спорният пред въззивната инстанция по делото въпрос дали следва да бъдат включени в подлежащото на отнемане имущество внесените и постъпили суми по банковите сметки на проверяваното лице, за които не се установява законен източник, но които суми не са налични към края на проверявания период. Обосновал е пространно тезата си, че не подлежат на отнемане преминалите през банковите сметки в проверявания период парични средства, а само наличните към края на проверявания период, поради което процесните суми не могат да бъда отнети в полза на държавата. С тълкувателно решение № 4/18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС, е уеднаквена практиката на съдилищата в смисъла, възприет с обжалваното решение, като е прието, че :1/ „Не представляват „имущество“, по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“ и 2/: „Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“. С така цитираното тълкувателно решение се дава ясен отговор на поставения от касатора въпрос и тъй като въззивният съд е постановил акта си в съответствие с разрешенията по тълкувателното дело, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска на никое от заявените основания. На процесуалния представител на ответниците, назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, се следва възнаграждение за представителство пред касационната инстанция. Определянето му и съответно задължаването на ищеца да го внесе е в компетенциите на администриращия касационната жалба съд, който е АС Бургас. В същия смисъл е определение по аналогично искане на този въззивен съд с № 102/21.05.2021г. по гр.д.№ 196/ 2021г., АС Бургас., приложено по настоящото дело. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО