Решение № 92 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 987/2009 г.

Решение № 92 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 987/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290-293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Н. Ж. против решение № 1019/13.07.2009 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр. д. № 1840/2007 г., с което е оставено в сила решение № 1863/12.06.2007 г. по гр. д. № 1440/2006 г. по описа на Районен съд гр. В., като са отхвърлени исковете на В. Н. Ж. и Т. Й. Т. срещу М. И. М., Ю. Д. Д., М. Р. Д., Н. Д. К. и К. В. К. за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в гр. В., в землището на кв. "В", представляващ имот пл. № 755 по плана на КП на местн. Траката от 1987 г. с площ от 716 кв. м при описани в решението граници на имота, при заявени права на собственост върху 1/2 идеална част за ищцата В. Н. Ж., като наследник на П. Й. К., поч на 11.02.1995 г., която е придобила по реституция с решение 238/15.07.1994 г. на ПК В., в качеството й на наследник по закон на Й. Т. К., поч. 31.12.1978 г. и върху *** идеална част за ищеца Т. Й. Т., придобита по реституция с решение № 238/15.07.19994 г. на ПК В. в качеството му на наследник по закон на Й. Т. К., поч. 31.12.1978 г., на основание чл. 108 от ЗС. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба М. Й. М., Ю. Д. Д., Н. Д. К. и К. В. К., в писмения си отговор, считат, че касационната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. С определение № 1197/30.12.2009 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с произнасянето на въззивния съд по правни въпроси относно конкуренцията на права между реституиран собственик и ползвател, позоваващ се на правата си по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с оглед допустимостта в производството по ревандикационния иск, ползвателят да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, след като самият ответник не заявява такива права към същия момент, респективно да оспорва легитимацията на ищците с твърдението, че не е налице идентичност между възстановения имот с притежавания от наследодателя преди масовизацията. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касаторите и извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. Предявен е ревандикационен иск от В. Н. Ж. и Т. Й. Т. против М. Й. М., Ю. Д. Д., М. Р. Д., Н. Д. К. и К. В. К., с искане са осъждане на ответниците да им предадат владението на имот, находящ се в землището на гр. В., кв. "В" с пл. № 755 от КП на "Т" от 1987 г., правото на собственост върху който имот е възстановено на общия им наследодател Й, поч. 31.12.1978 г., в съществуващи /възстановими /стари реални граници по силата на решение № 238 от 15.07.1994 г. на ПК В., описан в пункт четвърти от решението. Ответниците оспорват активната материалноправна легитимация на ищците, като твърдят, че наследодателят им не е бил собственик на възстановения с горепосоченото решение на ПК имот поради липса на идентичност на описания в това решение имот с този-предмет на публичното завещение от 1.02.1943 г. /лист 8 от първоинстанционното дело/, като излагат доводи, че владеят имота на правно основание, тъй като се негови собственици при реализирано от тяхна страна правомощие по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което са се снабдили с констативен нотариален акт № 162 от 14.08.1998 г., т. ХIV, нот. дело № 7202/1998 г. на нотариуса при Варненски районен съд. Въззивният съд е констатирал, че съгласно приложеното влязло в сила решение № 238/15.07.1994 г. на ПК В., на наследници на Й. Т. К. - ищците по делото, е възстановено правото на собственост в съществуващи, стари реални граници на описаните в решението имоти, включително и процесния имот, съгласно т. 4 от решението, който имот наследодателят на ищците притежавал преди кооперирането по силата на публично завещание от 1.02.1943 г. Съдът се е позовал на данните по заключението на тройната съдебно-техническа експертиза по приетото заключение на вещите лица /лист 68 от въззивното производство/, според което липсва идентичност на имота завещан на Й. Т. Я., с публично завещание от 1943 г. и имота, възстановен с решение № 238/15.07.1994 г. на ПК В., поради което не е налице първата предпоставка за уважаване на исковете по чл. 108 от ЗС, ненужно е да се изследва въпроса дали ответниците притежават някакви права върху спорния имот, поради което предявените искове са неоснователни. Становището на настоящата касационна инстанция, че при постановяване на въззивното решение съдът е допуснал неправилно прилагане на материалния закон произтича от следното: Във връзка с направеното възражение и оспорване правото на собственост на наследодателя на ответниците, респективно идентичността на притежавания имот преди колективизацията и реституирания с приключила административна процедура, по силата на постановеното решение на ПК В., прието като допустимо в настоящия процес, същото зависи от предмета на правния спор съобразно претендираните от всяка страна права. ЗСПЗЗ регламентира предпоставките и процедурите за легитимиране на собствеността върху земеделски имот, попадащ в приложното му поле, а именно инициирано в срок административно производство, приключило с решение за индивидуализация на обекта на правото на собственост по чл. 14 от ЗСПЗЗ за бившия собственик или неговите наследници. Настоящия спор между страните не е спор за това кой е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, за да се поставя въпрос и се изследва от съда дали на наследодателя на ищците е бил собственик на имота към този минал момент и на това основание по така направеното възражение ответниците, съдът да преценява правата на ищците, тъй като понастоящем спорът е за собственост на процесния имот към настоящия момент, като ищците се позовават на възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ, а ответниците на изкупуването му по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с предоставеното на техния наследодател Д. право на ползване, съгласно приложеното удостоверение № 76/7.10.1987 г. по реда на ПМС № 26/1987 г. Законът урежда конкуренцията на правата на бившия собственик и ползвателя, като изкупуването на имота при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ изключва правото на възстановяване на собствеността в реални граници. Ако обаче не са налице т предпоставките на горепосочената разпоредба, то съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползвателя се прекратява, с оглед на което отпада основанието на което упражнява фактическата власт върху имота и същия дължи предаването му на реституирания собственик. При тази регламентация следва, че при специалната хипотеза на спорове между реституиран собственик и ползвател на земеделски земи, последният не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл. 14 от ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост, а следва да установи наличието на предпоставките на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като само в тази хипотеза може да легитимира права върху имота, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВКС по решаването на тези спорове. Правото на собственост на наследодателя на ищците Й законни наследници, съгласно удостоверение 1131/18.10.2005 г. и удостоверение № 1033/18.10.2005 г. на Район "П" Варна, върху нива от 0,780 дка, пета категория, находящ се в терен по § 4 на В., местн. Фатрико дере, имот № 10989 от кадастрален план, изработен 1956 г. е възстановено съгласно т. 4 от решение № 238 от 15.07.1994 г. на ПК В. /лист 4 от първоинстанционното дело/ при граници /съседи/: изток - пл. № 10990, запад - пл. № 10988, север - пл. № 10992 и юг пл. № 10976, от КП "Т" от 1987 г. имотът представлява пл. № 755-процесния, 1144 и част от пл. № 756 при граници: север-пл. № 754,път, юг-пл. № 1145,запад-пл. 1143,част от пл. № 756,изток-пл. 1186,път. Това решение на ПК е породило конститутивно действие, тъй като е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ - ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. - предвиждащо възстановяването на собствеността, респективно трансформирането на правото на ползване в право на собственост да става със заповед на кмета на общината след влизане в сила на новообразуваните имоти. На наследодателя на ответниците М. Й. М., Н. Д. К. и Ю. Д. Д. -Димо П. М. на 22.01.1991 г., е било предоставено право на ползване, съгласно удостоверение № 76/7.10.1987 г. от ИК на Общински народен съвет гр. В. по П. № 26 на Министерски съвет и Националния съвет на ОФ от 1987 г. и решение № 17/284-7-1 от 25.08.1987 г. на ИК на ОНС, върху земя: хавра от 600 кв. м, находяща се в местн. Студен извор, при граници: ползвател И. Д. и път, която може да се използва за трайни насаждения. Видно от приложената на лист 65 от първоинстанционното дело декларация, подадена от ответницата Н. Д. К. -в качеството й на наследник пред ПК В., във връзка с административна процедура по изкупуване на земята, същата е описана като - хавра от 600 кв. м, IV категория в землището на гр. В., а от удостоверение № ЧПРД/899 от 3.06.1996 г. на Община В., район "П" базисната оценка на процесния имот, включва земя и инфраструктура /лист 63 от делото/, като след приключването и наследниците на Д. М. са се снабдили с констативен нотариален акт № 162 от 14.08.1998 г., за собственост на недвижим имот, придобит на основание § 4 от ЗСПЗЗ по наследство /лист 62 от делото/ - за място - земеделска земя, находящо се в местн. "С", землището на кв. Виница, Варненска област с площ от 600 кв. м, представляващо имот пл. № 755 по КП "Т" при граници: от две страни път, имоти пл. № 754,756. Въпреки, че по делото е представено разрешение за строеж № 120 от 23.06.1998 г. на ОбНС В., Кметство "Ч", с което на Д. П. М. е било разрешено за изгради сезонна постройка в имот пл. № 755,местн. Студени дол, по одобрен типов проект от 35 кв. м, за която е съставена окомерна скица от 12.05.1988 г., при подадената декларация пред ПК, както и по оценителния протокол и в самия нотариален акт липсва отразено изграждане на постройка в процесния имот, като други доказателства не са ангажирани по делото, свързани с изграждането на постройка и наличие на сграда към 1.03.1991 г., каквито са изискванията на закона. Идентичността на имота, за който всяка от страните претендира право на собственост се установява от индивидуализацията на реституирания в т. 5 от Решение № 238/15.07.1994 г. на ПК В., съгласно КП от 1956 г., за който е приложено копие от този план /лист 109 от делото/, както и по КП "Т" от 1987 г., по който като съставна негова част изрично е включен и посочен процесния имот с пл. № 755, като копие от КП на тази местност от 1987 г. е приложено на лист 87 от делото. Депозираните по делото единична съдебно-техническа и тройна съдебно-техническа експертиза не са относими към този въпрос, тъй като поставените задачи на същите се отнасят до идентичност между притежавания по публично завещание на наследодателя на ищците имот, възстановения му от ПК, както и предоставения за ползване на наследодателя на ответниците. Следователно, на наследодателя на ищците е възстановено правото на собственост върху процесния имот, с приключила съгласно изискванията на закона административна процедура, постановеното решение на ПК е породило своето конститутивно действие, реституционният ефект по отношение на процесния имот, като част от възстановените с това решение на ПК имот е настъпил, поради което ищците се легитимират като собственици на същия на това основание. Ответниците черпят правото си на собственост, съгласно констативен нот. акт № 162/1998 г. /лист 62 от делото/, върху процесния имот като придобито на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед доказателствата по делото, това право е било валидно предоставено на праводателя на ответниците Д. П. М. За да възникне за последните правото да изкупят имота при условията на § 4а от ЗСПЗЗ е необходимо същия да е бил застроен със сграда по смисъла на § 1в ал. 3 от ППЗСПЗЗ към 1.03.1991 г. Видно от съдържанието на приложената на лист 92 и следващите от първоинстанционното производство пълна преписка по закупуването на процесния имот пл. № 755 по ПНИ на СО "Г", придобит по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и заплатен съгласно оценителен протокол № 899/27.01.1994 г., в който е приложено горепосоченото разрешение за строеж от 1988 г., дадено на Д. М. за изграждане на сезонна постройка в процесния имот, лисват доказателства по делото, че същата е изградена към 01.03.1991 г. Единствено в молбата от 21.06.1992 г. на лист 97, подадена от ответницата Н до техническата служба на общината се сочи изграден приземен етаж без довършителни работи, което води до извода, че в процесния имот не е изградена сграда по смисъла на посочената разпоредба от ППЗСПЗ до 1.03.1991 г., поради което за ответниците не е възникнало правото по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и същите не са могли да го трансформират в право на собственост, независимо от извършената оценка и плащането на цената. Правото на ползване е прекратено по силата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно спрямо ищците В ответниците по иска упражняват фактическата власт върху процесния имот без правно основание. Ето защо, касационният съд намира, че са налице релевираните основания за касиране на атакуването решение и същото следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за уважаване на предявения иск. С оглед изхода на спора ответниците следва да заплатят на ищцата В. Н. Ж. направените по делото разноски в размер на 894,29 лева., за всички съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд