Определение № 41 от 01.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 560/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. П. К. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК на влязлото в сила на 25.10.2016 г. решение от 15.07.2016 г. по гр. д. № 15264/2015 г. на СГС, 3-ти „Г” състав, потвърдено с решение от 25.10.2016 г. по гр. д. № 4481/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което СГС по жалба на присъединения взискател [фирма] по изп. д. № 20157810400584 по описа на ЧСИ е отменил извършеното разпределение на събрана сума по наложен запор на вземания на длъжника и вместо това е разпределил сумата на основание чл. 460, изр. 2 ГПК по съразмерност на остатъка както следва: на [фирма] – 12540.43 лв., а на адв. М. К. за присъденото й адвокатско възнаграждение сумата 1019.58 лв. Върховният касационен съд констатира, че предмет на молбата за отмяна е решение, постановено в производство по оспорване действие на съдебен изпълнител. Въпросът, за това подлежат ли тези решения на отмяна по реда на глава 24 ГПК, е поставен за разрешаване по тълкувателен ред пред ОСГТК на ВКС и е предмет на тълкувателно дело № 7 от 2014 г., по което все още не е постановен тълкувателен акт. Това е основание по чл. 292 ГПК за спиране производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.