Определение № 90 от 23.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 348/2008 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на "ЧЕЗ Е. България"АД срещу Определение № 1263/22.10.2008г., постановено по ч.гр.д. № 905/2008 год. от Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3897/06.08.2008 год. по ч.гр.д. № 949/2008 год. на Благоевградския районен съд. С това определение е обезсилена Заповед № 2733/13.06.2008 год. по издадена по същото дело срещу Й. П. А. за изпълнение на парично вземане в общ размер 235.16 лв., формирано от неплатена сума за ползвана електроенергия, обезщетение за забава и разноски. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване основана на нормата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима, поради това, че с нея се иска касиране на акт, не подлежащ на касационно обжалване съгласно изричната разпоредба на чл.274 ал.4 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.