Определение № 1313 от 07.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10586/2022 г.

Производството е по реда на чл. чл. 229 и сл., и чл. 175, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА „ДРВВЗ“/, чрез главен юрисконсулт Д. Бишурова за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 11054 от 02.12.2022 г., постановено по настоящото адм. д. № 10586/2022 г. на Върховен административен съд, втора колегия, шесто отделение относно частта от диспозитива, в която грешно е посочено „оставя в сила определение № 8013 от 13.10.2022 г.“ вместо „определение № 8202 от 20.10.2022 г.“ по описа на Административен съд-София град и по частна жалба на ДА „ДРВВЗ“ -София, срещу определение № 8013 от 13.10.2022 г., постановено по адм. д. № 5515/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е спряно предварителното изпълнение на разпореждане № Р-12-113/27.04.2022 г. на заместник председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния закон вр. чл. 18 ЗЗНН и чл.38 ЗЗНН и необоснованост. Изложени са аргументи за липса на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Моли определението да бъде отменено. Ответникът - „Интер Карс България“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], чрез адв. Е. Делчев, изразява становище за неоснователност на частната жалба. По частна жалба от 27.10.2022 г. съдът намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок. Разгледана по същество, е основателна. Съображенията за това са следните: С обжалвания акт, първоинстанционният съд е спрял допуснатото по закон предварително изпълнение на разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-113 от 27.04.2022 г. на заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ до решаване на спора с окончателен съдебен акт. Изложени са мотиви, че са представени убедителни доказателства за твърденията относно настъпване на трудно поправими преки вреди от предварителното изпълнение по отношение на дружеството със складодържател и прогнозни цени. Съдът е приел, че налице е и допълнително ново обстоятелство установено посредством представените писмени доказателства за отсъствие на налична свободна вместимост за целите на предварителната изпълняемост на разпореждането. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 8, ал. 3, изр. 2 от ЗЗНН жалбата срещу акт по ал. 2, т. 3, какъвто е процесното разпореждане за определяне на индивидуалните нива на запасите на задължените лица за всеки период на съхраняване, не спира изпълнението му. В специалния ЗЗНН не са предвидени основания за спиране на изпълнението на разпорежданията по чл. 8, ал. 2, т. 3 от ЗЗНН, поради което приложима е разпоредбата на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК. В производството по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посочената норма на ал. 2 регламентира, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, изискване относимо и към случаите по ал. 4, като в тази хипотеза нови са обстоятелствата, настъпили след издаването на акта. Доказателствената тежест за наличието на нови обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на оспорващия. В случая жалбоподателят не е доказал както наличието на нови обстоятелства, така и настъпването на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК, поради което неправилно съдът е уважил искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Спирането на изпълнението не може да бъде допуснато с мотива, че дружеството не разполага с достатъчно складови площи за съхранение на посоченото количество задължителен запас от горива. „Интер Карс България“ ЕООД не е отправило запитвания към всички възможни собственици на складове относно наличието на свободни вместимости, т.е. не е положило всички усилия и не е изчерпало възможностите по чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗЗНН. Видно от регистъра на складовете за съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти по чл. 38 от ЗЗНН, налице е била възможност за дружеството да предприеме действия за установяване на свободните вместимости и при други собственици, притежаващи регистрирани по реда на ЗЗНН складове, извън тези, с които е проведена кореспонденция. Евентуалното извършване от страна на дружеството на допълнителни разходи в големи размери не може да бъде преценено като значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, причинена му именно от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на същото, а е свързано с осъществяваната от него дейност. При постановяване на определението си АССГ не е обсъдил и не е отчел противопоставянето между обществения и частния интерес. Предварителното изпълнение на разпореждането за създаване на запаси за извънредни ситуации е постановено от законодателя в защита на особено важни държавни интереси. Според чл. 1, ал. 2 от ЗЗНН запасите имат за цел да осигурят снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави - членки на Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси. Частният интерес на дружеството, обоснован единствено от икономически показатели, не може да се противопостави на обществения интерес, за защита на който е предвидено предварителното изпълнение на оспорения акт, противно на доводите на жалбоподателя. Създаването на организация за осигуряване на складови площи и непланираните инвестиционни разходи за поддържане на количеството задължителен запас не са обстоятелства, които могат да бъдат противопоставени на презюмираните от ЗЗНН особено важни държавни и обществени интереси за осигуряване на снабдяването с течни горива в извънредни ситуации. В посочения смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в определение № 9907 от 20.07.2020 г. по адм. д. № 7284/2020 г.; определение № 9790 от 29.09.2021 г. по адм. д. № 8808/2021 г.; определение № 9247 от 20.08.2021 г. по адм. д. № 8147/2021 г., определение № 9183 от 17.06.2019 г. по адм. д. № 6753/2019 г.; определение № 7350/17.06.2016 г. по адм. д. № 6792/2016 г.; определение № 7597/07.06.2018 г. по адм. д. № 6772/2018 г.; определение № 8742/05.07.2018 г. по адм. д. № 6875/2017 г. и др. Обстоятелството, че с поведението си „Интер Карс България“ само се поставя в положение да не може да изпълни законовите си задължения, като не планира и осигурява своевременно складовите обеми, необходими за това, не следва да бъде в ущърб на особено важния държавен и обществен интерес. Никой не може да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение вкл. неизпълнението на закона не може да се оправдава с икономически аргументи. С изведения извод в обратния смисъл, първоинстанционния съд е постановил материално незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, поради което проверяваното определение следва да бъде отменено, а искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на акта да се отхвърли. По молба от 12.12.2022 г., съдът намира искането за поправка на очевидна фактическа грешка за допустимо и основателно. Налице е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението - мотиви и диспозитив, поради което е налице фактическия състав на чл.175, ал.1 АПК. В началото от текстовата част на определение № 11054 от 02.12.2022 г. на стр. 1 неправилно е посочено, че разгледаната частна жалба е подадена срещу „определение № 8013 от 13.10.2022 г.“ и в диспозитива му, на стр.3, погрешно е посочено, че се „оставя в сила определение № 8013 от 13.10.2022 г.“ В определение № 11054 от 02.12.2022 г., постановено по адм. д. № 10586/2022 г., ВАС се в произнесъл по жалба на заместник-председателя на ДА „ДРВВЗ“ против определение № 8202 от 20.10.2022 г. и е следвало да остави в сила същото определение, а не определение № 8013 от 13.10.2022 г. Това несъответствие между действителната воля на съда и нейното обективиране в диспозитива на съдебния акт представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена. По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 3 АПК и чл.175 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение