Определение № 368 от 15.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11734/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Т. А. от гр. София, против определение № 20525/18.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9206/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е оставена без разглеждане исковата му молба и е прекратено производството по делото. Излага доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против съдебен акт, който подлежи на обжалване и в срока по чл. 230 АПК Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваната част от определението административният съд на основание чл. 158, ал. 3 АПК е оставил без разглеждане исковата молба на Г. Т. А. от гр. София с неопределен предмет и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, дадени му с разпореждане от 24.09.2024 г., с което исковата молба е оставена без движение, както и че от така подадената искова молба не може да бъде определен нейният предмет. Определението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред АССГ е образувано по предявена от Г. Т. А. искова молба, от съдържанието на която съдът не е успял да определи нейния предмет. Поради това, с разпореждане от 24.09.2024 г. исковата молба е оставена без движение с конкретни указания, а именно А. да отстрани констатираните нередовности като посочи кои са ответниците и от кои незаконосъобразни актове, действия или бездействия на ответниците са настъпили вредите. Изрично е указано, че ако не изпълни дадените указания, производството ще бъде прекратено. В указания срок ищецът е подал молба, с която обаче не са отстранени нередовностите по иска, поради и което правилно административният съд е оставил без разглеждане иска. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. В случая липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на фактите и обстоятелствата, на които се основават предявените искове и непълнотата и неяснотата на самото искане отправено до съда, основава невъзможност за произнасяне. Изложените твърдения за определени факти не съставляват индивидуализиране на спорния предмет. При установената липса на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата, на които се основават предявените искове и непълнота на искането отправено до съда, исковата молба правилно е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания в какво се изразяват констатираните от съда нередовности и срок, в който следва да бъдат отстранени. Тези нередовности не са отстранени с подадената от ищеца молба, както правилно е прието в обжалваното определение. Тези неотстранени нередовности съставляват пречка за извършването на следващи процесуални действия и водят до недопустимост на съдебното производство, поради което съдът правилно е оставил без разглеждане иска и е прекратил производството по делото. По изложените съображения, не са налице изложените в частната жалба отменителни основания, поради което обжалваната част от определението, като правилна, следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,