Определение № 219 от 26.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1875/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], представлявано от адв. А. Б. и адв. В. Г., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото определение № 69 от 02.02.2018г. в частта за разноските, като бъде намалено присъденото на противната страна адвокатско възнаграждение до предвидените в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. размери от 1 150 лева. Молителят твърди, че е узнал за размера на заплатеното от ищеца и присъдено адвокатско възнаграждение от постановеното определение, както и че при минимален размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредбата на ВАС от 1150 лева, сумата от 3 300 лева е почти в трикратния му размер, поради което е видимо прекомерна. Ответникът по молбата Ц. И. Т. оспорва направеното искане. Излага възражение за недопустимост на молбата, тъй като молителят не е представил пред съда списък с разноски съгласно изискването на чл.80, изр.2 ГПК. Поддържа още, че молителят не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение своевременно и следователно същото не подлежи на намаляване, дори и да е прекомерно, като обстоятелството, че размерът на възнаграждението е узнат от определението, се дължи на небрежността на страната да извърши справка и ако желае, да направи възражение преди постановяване на определението, дори и бланкетно. Счита, че не следва да се присъжда минималното възнаграждение, тъй като делото се характеризира със значителна сложност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното: Молбата е постъпила в срока по чл.248 ГПК, поради което е допустима. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на молбата поради непредставяне от молителя на списък на разноските. В чл.80 ГПК е въведено изискване за представяне на списък на разноските от страната, която е поискала присъждането им, като последицата от неизпълнение на това задължение е лишаване на тази страна от правото да иска изменение на решението в частта за разноските. Представянето на списък на претендираните разноски има значение само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за присъдените й разноски, но не и за правото й да иска изменение на решението в частта, в която са присъдени разноски на противната страна. Този извод следва от обстоятелството, че задължението за представяне на списък цели постигането на яснота относно претендираните от страната разноски и улесняване защитата на противната страна, поради което непредставянето на списък следва да рефлектира само върху отговорността на противната страна за тези разноски. Представянето на списък по чл.80 ГПК няма отношение към обема на отговорността спрямо противната страна за направените от нея разноски, поради което непредставянето на такъв не лишава страната от правото да иска изменение на решението в частта за възложените в нейна тежест разноски, присъдени на противната страна. Неоснователен е и доводът на ответника за несвоевременност на направеното от молителя възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Ответникът е поискал присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и е представил доказателства за тях с отговора на касационната жалба, препис от който не се връчва на касатора. Поради това молителят е могъл за узнае за размера на заплатеното и претендирано от ответника по касация адвокатско възнаграждение едва с постановяване на определението на съда, с оглед на което направеното с молбата му по чл.248 ГПК възражение за прекомерност е своевременно заявено. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция с оглед материалния интерес по настоящото дело и съобразно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004г. възлиза на 1 137,29 лева. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 3 300 лева действително надвишава определения минимален размер. С оглед на това и като съобразява действителната фактическа и правна сложност на делото, в това число поддържаните в касационната жалба оплаквания и поставените в изложението към нея въпроси, настоящият състав намира, че е налице основание за намаляването му поради прекомерност до размер на 1 500 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение