Решение № 652 от 19.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2775/2011 г.

Решение № 652 от 19.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2775/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Я., депозирана чрез процесуалния му представител срещу постановеното на 6.10.2011 г. решение на Бургаски апелативен съд /АС/, по внохд № 166/2011 г., с което е потвърдена присъда № 223 от 6.06.2011 г., по нохд № 283/2011 г., по описа на Окръжен съд /ОС/ - Бургас. С визирания първоинстанционен съдебен акт, И. Г. Я. е признат за виновен в извършено на 19.08.2008 г., в [населено място], казино "Ц. " престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК и ангажирана неговата отговорност, чрез налагане на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при СТРОГ режим на изтърпяване, в ЗАТВОР. В касационната жалба на подсъдимото лице се релевират оплаквания за нарушения на процесуалния и материален закон, и за явна несправедливост на определената наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Поставя се акцент на несъответността на съдържанието на атакуваното решение на предписанията на чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК, изразяваща се в непълнота в обстоятелствената му част и в липса на мотиви по направените от защитата на И. Я. пред въззивния състав доводи и възражения. Излагат се съображения за недоказаност на авторството на инкриминираното от прокурора деяние и за неговата субективна престъпна несъставомерност. Аргументира се и пренебрегване на конкретните фактически данни по делото за тежестта на престъпното посегателство, и за личността на И. Я. при индивидуализация на наказателната отговорност. При условията на алтернативност се предлага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на Бургаски АС или оправдаване на подсъдимото лице по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 244, ал. 1 от НК, респективно ревизия на обявеното решение, чрез редуциране на лимитираните санкционни последици. В съдебно заседание на 15.12.20011 г. подсъдимият Я., редовно уведомен не се явява пред ВКС. Неговите процесуални права и законни интереси се охраняват от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 от НПК констатира наличието на основания, налагащи правоприлагане на чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 от НПК. Атакуваното решение не отговаря на изискванията на чл. 339 от НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираната норма законодателна воля обосновава категорично заключение за установен стандарт на въззивния акт, като форма и съдържание. В обсега на възложените задължения на въззивната инстанция при обявяване на потвърдително, изменително или отменително решение, е да посочи сезиралият я правен субект; да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствената си позиция по релевираните оплаквания, базираща се на формираното въз основа на доказателствената съвкупност вътрешно убеждение. При постановяване на нова въззивна присъда са приложими очертаните в чл. 301 и чл. 305 от НПК правила, предписващи произнасяне по въпросите-извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказателната санкция; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер, като предложи съответната подкрепяща го аргументация. Изготвеният от въззивната инстанция съдебен акт № 166/6.10.2011 г. възпроизвежда описаната от първостепенния съд фактология на инкриминираното деяние, в извършването на което е обвинен И. Я.. Изложените мотиви в атакуваното решение, отнасящи се до визираната в жалбата и развита в хода на пледоарията пред въззивния съд необоснованост, се изчерпват обаче с характеризиращо се с изключителна схематичност и словна пестеливост изявление, че "възприетата от ОС-Бургас фактическа обстановка се подкрепя напълно и изцяло от събраните по делото преки и косвени доказателства, обсъдени от инстанцията по същество. " Игнорирани са и акцентираните от защитата на подсъдимия Я. доводи за допуснати процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствения материал, индициращи на оспорване на авторството на инкриминираното престъпление и внасящи съмнение по отношение на идентичността на предмета на посегателство. Те са оставени без необходимия коментар с декларацията, че се " отхвърлят като голословни " и въззивният състав в тази насока "споделя изводите" на първостепенния съд. Аналогичен процесуален подход е демонстриран и спрямо поставената с жалбата проблематика по правоприлагането на материалния закон, сочеща на субективна престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение. Липсва нужната конкретика и изискуемата се изчерпателност, и при интерпретиране на възраженията за прекомерна завишеност на наказателната санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, преценена с фрагментарни съображения като справедливо определена "при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината на И. Я. обстоятелства" и способстваща "за постигане целите на генералната и на специалната превенция по чл. 36 от НК" При инстанционния контрол, съблюдавайки императивните предписания на чл. 13 и чл. 14 от НПК, и в рамките на предоставените му процесуални правомощия, въззивният съд /втора първа инстанция по същество/ е длъжен внимателно да провери правилността на постановената присъда и задълбочено да изследва основателността на релевираните в жалбата или протеста оплаквания, като очертаната мисловна дейност следва да бъде словно обективирана по надлежния начин в мотивите на решението. Непълнотата във фактическите и правни съображения на съдебния акт, тангираща с липса на мотиви по направените в жалбата доводи и възражения, препятства възможността на касационната инстанция да реализира контрол за спазването на предявените към въззивния съд процесуални задължения. Очертаното процесуално нарушение безспорно опорочава постановеното решение и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото неминуемо накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем охрана на своите интереси, чрез достъп до съд и разглеждане на депозираните от тях жалби или протест, по реда на инстанционната проверка. Съгласно чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, всяко лице има право на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, който да гледа делото му и след това да се произнесе по наказателното обвинение от фактическа и правна гледна точка, като съобразността с тази разпоредба трябва да се преценява в обхвата на наказателното производство от започването до неговото финализиране, включващ и правото на обжалване. В контекста на установения в чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС и разискван в настоящия казус нормативен регламент, практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е константна и последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчни яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, което предпоставя пълноценното упражняване на правото на обжалване. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса. 1 Констатираните сериозни недостатъци в съдържанието на атакувания въззивен акт илюстрират незачитане на лимитираната национална и международна уредба, и на практиката по нейното приложение от АС-Бургас, като налагат отстраняването им чрез реализиране на предвидената в чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, компетентност на ВКС - отмяна на обявеното по внохд № 166/2011 г. решение и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение